Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за българското интернет радио “Отзвук” в Палм Бийч, Флорида на 3 март, отговаря на въпроси на емигранти

Временните обществени съвети на българите в чужбина внесоха списък от въпроси, интересуващи българите от четирите краища на света. По-долу публикуваме както нашите въпроси, така и отговорите на министър Дянков. Както очаквахме, най-неудобните въпроси бяха внимателно заобиколени. Надяваме се, че министър Дянков, който бе натоварен с функциите на подалия оставката си министър за българите в чужбина Божидар Димитров, ще намери все някога време да ни отговори. А ето и сисъка на нашите въпроси

1.  Електронното преброяване по интернет показа, че българите са узрели за електронно гласуване. Възможно ли е на предстоящите президентски избори електронното гласуване, което е въведено експериментално, да бъде разширено за всички българи в чужбина? Ще се намери ли финансиране за това?
2. Защо ГЕРБ отхвърли искането на българите в чужбина да имат свое представителство в Парламента (32 МИР Чужбина), което да е пропорционално на обществената им тежест им и ролята им за съхраняване на социалния мир чрез несекващите трансфери за милиарди лева?
3. Нужна ли е изобщо структура като ДАБЧ? Какво върши тя, което да не може да свърши един отдел във Външно министерство, което има предимството да работи директно с консулствата по света? Защо ДАБЧ крие от обществеността законопроекта за нов Закон за българите в чужбина?
4. Въпрос за здравните осигуровки на българите в чужбина. Г-н Дянков сам попадна в тази нелепа ситуация да дължи осигуровки за годините прекарани в САЩ. Той можа да изчисти дълга си благодарение на закон прокаран под натиска от българите в чужбина през 2007 г. Това обаче беше частично решение и дълговете отново са се натрупали. Има готов законопроект на Синята коалиция и е достатъчно той да лобира за него, ако иска реално да помогне.
5. след като преброяването на живеещите в България беше такъв успех по Интернет, защо не се направи преброяване на българите живеещи в чужбина по Интернет? което най-накрая да даде една по-точна картина на българската емиграция. мнозина желаеха да го направят и напразно се опитваха да се включат в интернет сайт на национанлния статистически институт.  Добре разбираме, че целта е да се преброи населението, живеещо в дадена страна т.е. по научните критерии на статистиката, българите живеещи в чужбина не трябва да бъдат преброени, какво пречеше да се използва създадената национална кампания и динамика, така че да се обхване и това население, макар и в отделна неформална категория. Не е ли важно за България да знае къде , колко , с какво се занимават българските емигранти? 
6. г-н Дянков, какво смятате за това да се създаде изборен представителен орган на българите в чужбина – Национален съвет на българите в чужбина, който легитимно да ги представлява пред българските институции и защитава правата им, каквато е практиката в редица държави като Франция, Испания, Италия, Португалия?
7. Защо българите в чужбина заплащат двойно по-скъпа такса за издаване на лична карта и паспорт? става дума за надценка въведена с ведомствена тарифа на MВнР, в нарушение на закона за държавните такси, който ясно посочва в кои случаи държавните ведомства могат да събират собствени такси.
8. Закона за българите живеещи извън Република България (Обн. ДВ. бр.30 от 11 Април 2000г) предвижда създаване на Национален съвет на българите в чужбина.

(а) Съгласно член 19 (1) на горния закон един от министрите определен от Минситерския съвет е член на този съвет . Бихте ли приели Вие да станете негов член?

(б) 7 члена на Националния съвет се избират от Народното събрание по предложение на неговия председател. В писмо от юли 2010, адресирано до Божидар Димитров*, Цецка Цачева отказа да направи това предложение, тъи като това е ресор на Божидар Димитров, като министър за българите в чужбина. След като вие сте правоприемник на
функциите на Божидар Димитров, бихте ли предприели стъпки, Закона за българите в чужбина да заработи? Жалба** (без отговор) сме отправяли към Омбудсмана на Р България през юли 2010.
(в) Съгласно член 5(3) на горния Закон:
Към дипломатическите представителства на Република България в държавите, в които има български общности или български национални малцинства, могат да се създават консултативни органи на българите, живеещи в съответната държава, които се състоят от представители, излъчени от българите в чужбина.

Как разбирате думата “излъчени”? Става дума за “назначени” или “избрани” членове? В английския превод на Закона за Венецианската комисия, думата е преведена като “elected”. На какво се дължи според вас очевидната нееднозначност на използваната дума “излъчени”?

(г)
Използвам случая да ви съобщя, че към дипломатическите представителства на следните държави
Бразилия, Канада, Франция, Испания, Германия, Гърция и Австралия
вече има създадени Временни обществени съвети на българите в чужбина. Тези съвети желаят да организират избори за Постоянни Обществени съвети по член 5 ал 3 на горния Закон. Бихте ли ни съдействали?
(д) Вероятно знаете, че Изборният Кодекс не предвижа избирателен район в чужбина. Българите в чужбина няма да гласуват за кандидатски листи (нито пък с преференции). В този смисъл, те нямат свои избрани депутати, които да ги представят в Народното Събрание, в противоречие с Конституцията. Бихте ли се ангажирали с решаването на проблема за институционалното представяне на над един милион българи в чужбина, пред органите на държавната власт.

Отговорите на министър Дянков (със съкращения):

1. Вицепремиера се изказа с ентусиазъм за възможностите, които предлага гласуването по Интернет и заяви, че “това е бъдещето”. Новите технологии дават възможност за преброяване на българите в чужбина по интернет, което за първи път ще даде точни данни за емигрантските общности, када още министърът

2. Без отговор.
3. Министър Дянков даде само непряк отговор. Според него Росен Иванов “не крие проекто-закона за българите в чужбина”, просто този проект още не е готов. От друга страна, неговото публикуване по Интернет е въпрос на седмици. Министърът гарантира че ще има достатъчно време проекта да бъде обсъден и да се вземат пред вид реакциите и исканията на българските общности по света.
4. Без отговор.
5. Министърът се отнася положително към тази идея, дори вече е разговарял с отговорни служители в НСИ. Идеята за преброяване на българите в чужбина, ще позволи според Дянков, да се раздадат ПИН кодове за електронно гласуване по Интернет. Той обаче не обясни защо това не беше направено съвместно с преброяването на българските граждани в България. “Това не само ще ни даде много по-добра възможност да знаем колко са българите в чужбина и къде са, а оттам нататък вече да се създават контакти с тези групи. Имаме идея да създадем портал за българите в чужбина”, каза министърът. Той смята, че чрез този портал ще могат да бъдат осъществявани всички връзки с и между българските емигрантски общности по света.

6.”Може би е време и тази идея да намери място в проектозакона за българите в чужбина.”.

7. Според министър Дянков това е незаконно и съответната наредба на МВнР следва да се отмени.
8. Без отговор (но вижте отговора на въпрос 6).