Петър Стаматов, редактор на най-цитираното българско издание в САЩ Еврочикаго.ком, пред Агенция “Фокус”.

Фокус: Г-н Стаматов, направихте кампания (линк1 и линк2) за исканията на българите, живеещи в чужбина, които да залегнат в новия изборен кодекс. Броени дни след публикуването на проекта за Изборен кодекс, как оценявате вашата кампания?

Петър Стаматов: Искам първо да благодаря на Агенция „Фокус” и на всички онези медии, които се отличават с чувствителност към въпросите, свързани с правата на българите в чужбина. От официални източници знаем, че с български корени са към 4 милиона души пръснати по света, като от тях с българско гражданство и с право да гласуват са над 1 милион. Именно заради тях подехме кампанията, която не крия, бе инициирана от нашите читатели. Целта бе да бъдат накарани депутатите от Временната комисия за изработване на Изборен кодекс в Народното събрание да си свършат работата, за която получават добри възнаграждения. Защото новият Изборен кодекс е „безспорно най-важният български политически закон” (думи на проф. Михаил Константинов) и засяга всички ни – и в страната, и зад граница. Необясним за мен факт е, че мнозина, а сред тях дори и депутати, не схващат значимостта на този закон. Още при конституирането на 41-то Народно събрание със специална декларация от 22 юли 2009 г. политическите сили заявиха готовността си да започнат работа по единен избирателен кодекс, който да бъде приет в рамките на първата година от мандата на новия парламент, а не в последния момент под натиска на политическата конюнктура. Това обещание обаче не бе изпълнено. Нещо повече, във внесения преди няколко дни в Народното събрание проект за Изборен кодекс, основни желания на българите зад граница не са отчетени.

Ето защо за сега е рано да говорим за реални резултати от нашата кампания освен, че депутатите не могат да се престорят, че не са добре информирани за исканията на българите в чужбина.  

Фокус: Кои от исканията на диаспората залегнаха в новия изборен кодекс и кои не?
Петър Стаматов: Основните искания, около които се обединяват българите в чужбина, според направените от нас допитвания, са:
– за дистанционно гласуване (за гласуване по интернет),
– за улесняване на разкриването на секции в чужбина,
– за създаване на избирателен район „Чужбина“.
От тях в новия кодекс е залегнало единствено, при това експериментално, гласуването по интернет.

 

Фокус: Удовлетворени ли сте от това, което изборният кодекс предвижда за интернет гласуването?
Петър Стаматов: Нека припомним, че проектозакон за електронното гласуване е подготвян от проф. Михаил Константинов още през 2004 година, а Асен Агов и Иван Костов са внасяли на два пъти подобен текст в Народното събрание, който дори е бил приет на първо четене. В интервюто си пред Eurochicago.com г-жа Христина Христова председател на НДСВ заяви, че партията й още в периода 2001 – 2005 г. е създала инфраструктурата за електронното гласуване.
Така че приветстваме намеренията на народните представители и се надяваме най-после те да ги превърнат в конкретни действия. Ще отбележа все пак, че технологичното време от обявяването на обществената поръчка до сключването на договор с фирма изпълнител е около 10 месеца. Такъв е опитът на държави като Норвегия, която също планира пилотен проект за интернет гласуване през 2011 г. Безпричинното забавяне на проекта за Изборен кодекс с поне 6 месеца, компрометира изключително сериозно и това намерение на управляващата партия. Вече изглежда нереалистично интернет гласуването да се осъществи на президентските избори догодина.
Имаме и други забележки. Терминът „експериментално гласуване по интернет“, употребен в проекта, не е юридически дефиниран, така че можем само да гадаем какво се крие зад него. Механизмът за получаване на парола за дистанционно гласуване (или ПИН код) е техническа „подробност“ с ключово значение за успеха на начинанието. Този проблем обаче въобще не се обсъжда в проектозакона и неговото решаване се оставя (по стара традиция) на ЦИК. Вносителите на проекта са избягали от отговорност.

Много българи зад граница са недоволни и от процедурите по разкриване на избирателни секции. Намеренията за експериментално гласуване по интернет не отменят необходимостта от откриване на физически избирателни секции в чужбина. Само откриването на достатъчен брой секции, включително извън градовете с дипломатически представителства, ще гарантира възможността на българските общности по света да могат да упражнят своето конституционно право на вот. И това трябва да става при наличието на двадесет избиратели, заявили писмено желанието си, а не както проектът изисква – при поне 100 подадени молби. Такова беше обещанието, което получихме в лицето на Искра Фидосова само преди няколко седмици (на сайта сме поставили записи от програма „Хоризонт” на БНР и други нейни интервюта). Управляващите за пореден път не удържаха на думата си.
Нека припомним, че изискването за сто заявления беше въведено от Тройната коалиция. То прекъсна демократична традиция от последните 20 години и доведе до грубо ограничаване на конституционното право на вот на географски разпръснатите български общности. Достатъчно е да се спомене, че броят градове в чужбина, в които имаше открита поне една избирателна секция, намаля от 240 през 2005-а на 154 през юли 2009. Даже в Чикаго, където имаме добре организирана и компактна българска общност, независимо че на последните избори бе отворена допълнителна секция, хората стояха с часове на опашки пред урните при над 35-градусова жега и не всички желаещи да гласуват успяха да го направят. Ето защо буди недоумение и огорчение присъствието на подобен дискриминиращ текст в представения проект.
Повишаването на избирателната активност, в страната и в чужбина, е най-сигурният начин да се обезсмислят и неутрализират порочните практики на купуване на гласове.

Фокус: Мнението ви за липсата на 32-ри МИР за българите зад граница?
Петър Стаматов: Само преди два месеца „Еврочикаго” показа, че е възможен консенсус между партиите за разкриване на избирателен район „Чужбина“. Но за това кратко време политиците и парламентарните групи забравиха изявленията и обещанията си дадени в специалната ни анкета. Тогава в нея взеха участие всички основни партии – 12 на брой, като само от ПП „Атака” не пожелаха да отговорят. От името на парламентарно представените партии тогава ни отговориха Екатерина Михайлова (ДСБ), П.Славов (СДС), Яне Янев (РЗС), Янко Янков (ДПС), Мая Манолова (БСП) и Искра Фидосова (ГЕРБ).
Целта на анкетата бе читателите ни да бъдат информирани от първа ръка за позициите на всяка политическа сила и да установим последователни ли са законотворците в Народното събрание в защита на нашия интерес, доколко думите им се покриват с делата им. Е, сега сме поне наясно.
Предложеният проект за Изборен кодекс нарушава основни права на българите в чужбина и е в конфликт с член 26 от Конституцията на страната – равнопоставеност на избирателите у нас и в чужбина. Гласуването с преференции например е невъзможно в чужбина, защото там българите няма да гласуват за кандидатски листи. А кандидатски листи няма да има, защото няма изборен район „Чужбина“.
Освен това българската Конституция не позволява на българи с двойно гражданство да бъдат избирани за народни представители. Въпросният текст (член 65) е гласуван от Великото народно събрание още през далечната 1990 година. Той е насочен срещу избирането в НС не само на депутати с турско гражданство (ако се замислим, всъщност той е в услуга на ДПС, защото в Турция не могат да се регистрират независими кандидати с двойно гражданство), а и срещу участието в законодателната и изпълнителна власт на политическите емигранти, дълги години наричани „предатели и врагове на народа”.
Но от тогава изминаха 20 години и днес сме в ЕС. По европейските закони лица дори без българско гражданство могат да бъдат избирани в общинските съвети у нас, както и за български представители в Европарламента. Вероятно сме единствената държава на стария континент, която налага подобно ограничение. Член 65 е в конфликт с редица настоящи европейски закони и народните представители не могат до безкрайност да си затварят очите пред този конституционен проблем.

Фокус: Какво мислите за изборния туризъм?
Петър Стаматов: Това е един реален проблем, с който партиите обаче целенасочено спекулират. Когато се провеждат избори за Народно събрание, изборният туризъм в рамките на страната не може да промени по какъвто и да било начин резултатите на партиите на национално ниво. Такава е спецификата на българската би-пропорционална изборна система, добре обяснена от проф. Константинов в интервю за сайта ни. Изборният туризъм може евентуално да доведе до избирането или до неизбирането на определени кандидати в определени избирателни райони, но не и да промени глобалния резултат на партиите. Същото се отнася и до трансграничния изборен туризъм, с който много се спекулира пред медиите.
Проблемът с гласуването в чужбина е друг – преливането на над 150 000 емигрантски гласове в националния „кюп“, води до много сериозно изкривяване на пропорционалността, при разпределянето на депутатските мандати по области. Получават се напълно абсурдни резултати – партия получила най-малко гласове, може да получи най-много мандати (например в МИР Смолян).
За да се избегне изкривяването на вота на избирателите, необходимо е да се създаде избирателен район „Чужбина“, в който да можем да гласуваме за кандидатски листи на партии, както това правят избирателите в страната.
Партиите търсят някакви свои аргументи срещу избирателен район „Чужбина“, като основният е, че липсата на преброяване и точни данни за българските граждани в чужбина, прави невъзможно определянето на броя на полагащите се депутатски мандати. Това обаче е технически проблем, чието решение е известно. Следва да се въведат плаващи мандати – броят на мандатите да се определя според броя на гласувалите. Конкретни предложения в този смисъл бяха направени от експерти и в България и в чужбина. В неотдавнашното си интервю за Eurochicago.com, проф. Константинов, експерт към Временната комисия за изработване на Изборен кодекс и член на ЦИК, подкрепи въвеждането на плаващи мандати, както и създаването на избирателен район “Чужбина”. Същото е становището на работната група към Математическия институт в Тулуза (Франция), под ръководството на проф. Гаврилов, чиято „илюстрована математическа симулация“ се споменава в заключителния Доклад за работата на Временната комисия.

Фокус: Ако няма технически пречки за сформиране на изборен район „Чужбина“, какви са според вас истинските причини?
Петър Стаматов: Оптимистичната хипотеза е, че политиците ни го правят от некомпетентност или от консерватизъм, а песимистичната е, че се страхуват от потенциала на тези стотици хиляди гласове в чужбина, които трудно могат да контролират. Българските избиратели зад граница, особено тези, които живеят в държави с добре развита демокрация, не приемат хитруванията на дребно и по-трудно могат да бъдат манипулирани. Те са по-слабо податливи на партийната пропаганда, още по-малко пък биха си продали гласа.

Фокус: А ако народните представители отново не се вслушат в предложенията ви?
Петър Стаматов: В последните няколко месеца, българи от Австралия, Бразилия, Гърция, Канада, САЩ, Франция и от други държави, организират свои „Временни обществени съвети“. Ако политиците ни не се интересуват от българските емигранти, то последните сами ще се погрижат да сформират свои изборни и представителни органи. Изборите за обществени съвети са планирани да бъдат след една година, съвместно с президентските избори в България и то по интернет. В Закон за българските общности и българите, живеещи извън Република България (обн.ДВ, бр.30 от 11 април 2000 г.) тези обществени съвети по държави са предвидени, както е предвиден и Национален съвет за българите, живеещи извън Република България. Повече от 10 години тези органи на са конституирани, българската държава нарушава собственото си законодателство.
Що се отнася до Изборния кодекс, нашите стъпки в следващите дни са да информираме Омбудсмана на Република България, правната комисия на Народното събрание, министъра за българите в чужбина и ДАБЧ, министъра на външните работи. След това ще пишем и до Венецианската комисия към Съвета на Европа, която ще се произнесе за съвместимостта на Изборния кодекс с европейските правни традиции и норми.
Ако все пак народните представители приемат Изборен кодекс, съдържащ текстове, нарушаващи основни конституционни права на българите, живеещи в чужбина, ще се обърнем и към други институции в ЕС. Да припомня, че само преди няколко месеца Европейският съд за правата на човека в Страсбург осъди Гърция за ограничаване на избирателните права на двама гръцки граждани, Ситаропулос и Гиакумопулос, живеещи във Франция.

Източник: http://www.focus-news.net/?id=f16366

http://www.eurochicago.com/2010/11/ps-izboren-kodeks/