Въпрос:

“На нас, българите в чужбина, не ни е необходимо да ни казват как да се организираме или включим в съвети, съюзи, партии или дружества, а ни е необходима законова предпоставка, гарантираща равноправието на ВСИЧКИ български граждани (с българско гражданство), независимо от произхода и местожителството им. Защо и кому са нужни тогава тези Обществени съвети?“

Велка, Германия

Отговор:

Тази “законова предпоставка”  и сега я има – според чл. 26 (1) от Конституцията “Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция“. Но факт е, че  такова равенство на правата не съществува. Именно за да се “изравнят” правата на  българите в чужбина с тези в страната е необходимо българите в чужбина също да бъдат институционално представени. Така както българите в София, Пазарджик, Плевен и т.н. имат свои институционални представители на местно и национално ниво, които са призвани да защитават правата и интересите им, и с които държавата е длъжна законово да се съобразява, така и за нас, над 1,5 млн души български граждани в чужбина, трябва да имам механизъм, по който да бъдем институционално  представени.

За тази цел неформалните граждански организации (дружества, неделни училища, и т.н.) не стигат.

Защо?  Защото, от една страна, само легитимно избрани органи могат да са представителни и да говорят от името на българите в чужбина. И второ – само когато властта е законодателно “принудена” да се съобразява в своите решения със становището на един такъв независим изборен представителен орган , може да се гарантира, че гласът на българите в чужбина ще бъде системно взиман предвид при изработването както на националните политики, така и на съвсем конкретни неща от ежедневието – консулски услуги, обучение по български език в чужбина и т.н.

Това институционално представителство може да има различни форми, примерите в световен мащаб са много. Най-интегриранта форма на представителство е чрез депутати от Избирателен район в чужбина. Там, в парламента се правят и политиките и конкретните закони. Ако имаме депутати, ще имаме и наш глас в ключовото място на националния живот.

Другото е т.нар. Национален съвет и Обществени съвети по държави. Защо са необходими ? Защото има различни нива на представителност. Така както българите в България си имат местно самоуправление в лицето на общински съветници, и национално представителство, в лицето на народни представители. Освен това, има и специфични теми , засягащи диаспората, които имат нужда от оперативно и/или предварително третиране, а не чак като или ако изобщо стигнат до парламента. В България, по модела на европейските практики, съществуват редица Съвети – за младежта, по културата и т.н. Това са органи със съвещателен, но обърнете внимание, задължителен за консултиране глас, в процеса на подготвяне на нормативни документи на различни административни нива (проектозакони, постановления, наредби и т.н.). Защото интересите на дадена категория граждани се защитават не само като се правят закони в парламента, а и на по-предходни етапи.

Идеята на Закона за българите в чужбина (ЗБГЖИРБ) от 2000г е именно тази – Национален съвет , който задължително да бъде сезиран и дава своето мнение всеки път, когато една административна или законодателна мярка засяга българите в чужбина. Управляващите са законово задължени да ни поканят на масата за дискусии, да ни консултират и се съобразят с нашето становище.

Това една неправителствена организация няма как да го направи – първо, тя по дефиниция представлява само членовете си т.е. няма как да е представителна за всички българи в чужбина, и второ, нейното поканване на масата за дискусии зависи от добрата воля на управляващите. Дали ще я поканят или не и коя ще поканят (удобни на тях нагаждачи или наистина независими хора), зависи само от тях. Съставът на един изборен орган зависи обаче от нашата воля. И управляващите  трябва да се съобразят с него.

Разбира се, органът предвиден в ЗБЖИРБ не отговаря на изискванията за легитимност и представителност, защото не е предвиден да бъде избиран от българите в чужбина, а да се назначава от председателя на НС. Предложението за промяна на ЗБЖИРБ (концептуален проект за Национален съвет вж. тук), което формулираме ние, цели именно това – изборност, представителност, независимост.

И още нещо много важно за да сме сигурни, че далавераджиите и тарикатите ще стоят надалеч от този Съвет – работа на обществени начала , без възнаграждение ! Така и не даваме повод да ни обвиняват в кариеризъм или пък в източване на малкото бюджетни пари на “обрулена” България.