До
Г-н Росен Плевнелиев
Президент на Р. България
копие:
Г-жа Mаргарита Попова
Вицепрезидент на Р. България
18 май 2012
Уважаеми г-н Президент,
Уважаемa г-жо Вицепрезидент,
По оценки на МВнР, българските граждани живеещи извън страната надхвърлят 2 млн. души. Поради възрастовата си структура, българската общност в чужбина се характеризира с висок естествен прираст; броят на родените в чужбина българчета след 1989г се оценява на най-малко 200 000.
Също така по официални данни, българите в чужбина имат значителен принос в българската икономика, като всяка година само нетните банкови преводи във валута са на стойност между 1 и 2 млрд евро, гарантирайки стабилността на валутния борд.
Съгласно Конституцията на Република България (чл. 26, ал. 1), българските граждани се ползват с еднакви права и задължения, където и да се намират те.
От юридическа, както и от житейска гледна точка, българските граждани живеещи в чужбина, са пълноценна част от българската нация.
Вероятно осъзнавайки тези реалности, българският законодател още през 2000г прави плах опит да структурира институционалната връзка на българската диаспора с нацията и да осигури нейната представителност в националния живот, разписвайки в Закона за българите живеещи извън Р. България (ЗБЖИРБ обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г), създаването на Национален съвет на българите в чужбина (вж. Глава четвърта , чл. 17 и следващи) от девет члена, петима от които излъчени от средите на диаспората. Същият закон предвижда и сформирането на консултативни органи на българските общности в чужбина към дипломатическите представителства на страната (чл. 5 ал. 3).
12 години по-късно години тези органи така и не съществуват.
Нещо повече, новоприетият Изборен кодекс, лишава българските граждани в чужбина от възможността да избират народни представители в обособен избирателен район с преференциален вот, както сънародниците им в страната.
Continue reading →