Отворено писмо, във връзка с предстоящия избор на председател на ДАБЧ (Държавна агенция за българите в чужбина)

17 януари 2015 г.

изх. № 02/18.01.2015

До:

Г-жа Меглена Кунева,
Заместник министър-председател на Република България

Копие:
Държавна агенция на българите в чужбина
Mедии

Уважаема г-жо Кунева,

Преди малко повече от месец приветствахме Вашата своевременната реакция по повод писмото от активни българи от пет континента (Ваш № 859/27.11.2014), подписано и от представители на Временните обществени съвети, относно съществени аспекти на държавната политика към българите извън страната, в т.ч. необходимостта от провеждането на публичен конкурс за назначаване на председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Тогава Ви поздравихме не само за инициативата за публично изслушване на кандидатите, но и оценихме високо ангажимента Ви да се обявяват публични конкурси и изслушване за кандидатите за висши длъжности в държавните агенции.

Като български граждани, следящи политическия живот в България, оценихме високо волята за промяна и повече прозрачност, която показа правителството.

Но изминалият месец донесе разочарования, сред които бе и назначаването без конкурс или изслушване на председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Continue reading

ОБРЪЩЕНИЕ към политическите партии и коалиции, регистрирани за участие в предсрочните избори за Народно събрание на 5-ти октомври 2014 г., и към кандидатите за народни представители

25 септември 2014 г.
Уважаеми госпожи и господа,
Уважаеми кандидати за народни представители,

След толкова години на погрешни законодателни мерки и последвалите ги още по-рестриктивни административни решения по прилагането им, ощетили най-вече разпръснатата, но многобройна българска диаспора в европейските страни и в Северна Америка, ето че на предстоящите предсрочни избори за Народно събрание за първи път българските граждани извън страната ще имат реална възможност да упражнят конституционното си право на глас в рекорден брой избирателни секции.

Избирателната активност на 5-ти октомври ще зависи обаче най-напред от политическите послания, с които участващите в изборите партии и коалиции ще се обърнат към българските избиратели, били те в страната или зад граница. Ако политическите сили не потърсят път към своите избиратели, няма как да очакват те да се мобилизират и ги подкрепят ! Continue reading

Германия разреши гласуване извън дипломатическите представителства на Република България

Още една легенда си отива – легендата, че Германия “не разрешава” гласуването извън дипломатически и консулски представителства. На изборите за Народно събрание на 5 откомври 2014, Федералното министерство на външните работи на ФР Германия даде разрешение за откриване на допълнителни изборни секции в Дортмунд, Дрезден, Дюселдорф, Карлсруе, Кьолн, Манхайм, Нюренберг, Регенсбург, Магдебург и Щутгард, както и в официте на почетните консули в Хамбург, Дармщадт, Магдебург и Щутгарт.

Решаваща роля за това имат Временните обществени съвети на българите в чужбина, информация тук

pismo na Germany 2014

С Т А Н О В И Щ Е относно някои аспекти по прилагането на Изборния кодекс и организацията на изборния процес извън страната

5 август 2014г.

До

Централна избирателна комисия

пл. „Княз Александър І” № 1

София 1169

e-mail: cik@cik.bg

копие : Президентска администрация

Служебен министър натоварен с изборите

Министерство на външните работи

Обществен съвет към ЦИК

Медии

С Т А Н О В И Щ Е

Относно : някои аспекти по прилагането на Изборния кодекс и организацията на изборния процес извън страната

Съдържание

Уводни бележки

1. Понятието “място”

2. Относно определянето на “автоматичните” секции

3. Изборни книжа

4. Въвеждане и проверка на заявленията за гласуване извън страната

5. Интернет страница за подаване на електронни заявления за гласуване

6. Сформиране на СИК извън страната

7. След края на изборния ден : изпращане на резултатите и протоколите

8. Други въпроси

pdf файл

Continue reading

Стартира проект за подготовка на масово гласуване в чужбина на изборите на 5 октомври 2014

Група българи и организации на българи, живеещи в чужбина, обединиха усилията си в рамките на проект за подпомагане на масовото участие на българите извън страната на парламентарните избори на 5 октомври 2014.

Как мога да дам моя принос?

 

 

Целта на проекта е да се даде възможност на сънародниците, които имат желание, да упражнят при нормални условия правото си на глас. Без да им се налага да пътуват стотици километри или да чакат с часове на опашки.

При оптимално изпълнение на проекта се очаква между 200 000 и 350 000 българи извън страната, над половината от които в страните от ЕС и САЩ, да могат безпроблемно да упражнят правото си на глас.

Задачите на проекта са:

1. Да се отворят достатъчно на брой изборни секции в населените места по света, в които живеят български граждани.

За нормално протичане на изборния процес, без опашки, е необходимо броят на гласуващите в една секция да не надминава 500. Реално извън страната, поради малкия брой секции, се е стигало и до гласуване на над 2000 души в една секция (в Лондон през 2013), като се формира огромна опашка от стотици метри, на която се чака от 4 до 6 часа, понякога в дъждовно време. Изчисленията показват, че при наличие на над 1 милион потенциални български избиратели извън страната и разумен брой от около 500 гласуващи в секция, са необходими минимум 2000 изборни секции в чужбина. От избори 2001 насам обаче, максимумът секции, отварян извън страната, е бил 342 и е реализиран през 2005г. Българските избиратели там де факто са физически ограничени да упражнят правото си на глас. Това е една от причините за ниската избирателна активност извън страната, която при тези условия на практика не може да надмине 15%.

Екипът на проекта идентифицира и изобрази на карта първите сигурни изборни секции, които ще бъдат открити извън страната. Става въпрос за почти 200 места по света (от които 148 извън Турция). Съгласно правилата на новия изборен кодекс, това са така наречените „автоматични“ изборни секции, които се откриват в места, където на предишни избори в рамките на последните 5 години са гласували най-малко 100 души.

2. Изборните секции да са разположени оптимално географски, според нуждите на местната българска диаспора, и да са на лесно достъпни места.

Голяма част от изборните секции биват отваряни в дипломатически и консулски представителства (ДКП). Те обикновено са в дипломатически зони, далеч от кварталите, в които живеят българските граждани и често са трудни за достигане с градски транспорт (например посолството ни в Брюксел или в Атина). Отварянето на Евроизбори 2014 на изборна секция извън посолството в Атина, в едно от българските училища в квартал Екзархия, в който живеят много българи, доведе до това, че в тази секция гласуваха повече хора, отколкото сумарно в двете секции, отворени в посолството.

3. Българските граждани от целевите местни диаспори и населени места по света да бъдат масово, навреме и качествено информирани

  • както за адреса на най-удобната за тях секция за гласуване
  • така и за предизборните платформи на всички регистрирани партии, коалиции и независими кандидати, и особено за техните визии, отношения и ангажименти спрямо българите извън страната, с което те да могат да вземат мотивирано решение за своя избор.

Българската държава е задължена по закон по време на избори да организира информационна кампания за българските граждани извън страната. Поради различни причини (нисък приоритет, неизградени или зле функциониращи информационни канали към местните български диаспори) такива кампании досега са били само частично провеждани и са били неефективни.

Сред организациите, подкрепящи изпълнението на проекта, са:

  • Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС, http://www.globalbulgaria.org)
  • АБГ-Асоциация на българските групи (ABG e.V.), Дюселдорф (http://www.abg-site.de)
  • Сдружение „Бай Ганьо“, Манхайм (Bai Ganyo“ e.V. , http://www.baiganyo.de)
  • Сдружение „Българско общество“, Фрайбург (Verein Bulgarische Gesellschaft 681 e.V., http://www.bg681.org)

Проекта е възможен изключително поради доброволния труд на стотици граждански активни българи в чужбина, сред които и активисти на групата ДАНСwithmeGlobal.

Повече информация за проекта и за възможностите да го подкрепите ще намерите на страницата му http://news-bg-abroad.com/parliamentelections2014Main/.

Continue reading

Писмо до Министъра на външните работи на Република България във връзка с реда за откриване на избирателни секции в Германия

23 юли 2014г.

До

Г-н Кристиан Вигенин

Министър на външните работи на Република България

Уважаеми г-н Министър,

В приложение към това писмо Ви изпращаме наша кореспонденция с Министерство на външните работи на Федерална република Германия относно реда и условията за откриване на избирателни секции за провеждане на избори на друга държава на територията на Федералната република, в т.ч. извън дипломатическите и консулски представителства.

От отговора на федералното министерство става ясно, че няма формална “забрана” избирателни секции да се откриват в Германия извън ДКП, каквато погрешна информация се разпространяваше през последните години.

Макар и да е съпътствана от някои условности, описаната в писмото на федералното министерство процедура за получаване на съгласие за откриване на избирателни секции, дава напълно реална възможност на една от най-големите български общности извън страната – според официалната статистика на федералните власти* става дума за близо 150 000 български граждани– да може да упражни своето конституционно право на глас на предстоящите предсрочни избори за Народно събрание на 5 октомври 2014.

В резюме, от писмото на Федералното министерство става ясно, че е необходимо не по-късно от два месеца преди датата на изборите, т.е. преди 5 август, българската страна да направи съответните постъпки пред федералните власти като аргументирано мотивира необходимостта от откриване на секции в съответните населени места вкл. такива, в които няма дипломатическо или консулско представителство.

Имайки предвид териториалното разпределение на българската общност в Германия според официалните федерални статистики, смятаме за належащо да се поиска откриване на избирателни секции най-малко в столицата на всяка една федерална провинция.

Специално внимание трябва да се отдели на Рурската област, където след затварянето на Консулската служба в Бон, най-голямата българска общност в Германия (над 31 000 души) не може да упражни правото си да гласува. Нека припомним, че само в Бон на избори 2009г. гласуваха над хиляда избиратели (1031). Друга важен център е Щутгарт, където през 2005г. гласуваха 378 избиратели, но където вече няма българско почетно консулство и значително нарасналата от тогава българска общност в района е лишена от възможност да гласува. Проблем има и във Франкфурт и Мюнхен, където помещенията на българските консулства на последните избори не можаха да поемат трите секции, полагащи се по силата на Изборния кодекс. Належащо е да се открият секции и извън сградата на консулството.

Не се съмняваме, че българските дипломати ще съумеят в срок да формулират и други релевантни аргументи, с които да обосноват искането за откриване на изборни секции за предстоящите избори в достатъчен брой населени места във Федералната република в т.ч. и извън дипломатическите и консулски представителства.

Не се съмняваме, че Федералната република, пример за толерантно отношение към емигрантските общности – нека припомним, че само преди броени седмици тя разреши воденето на предизборна кампания на нейна територия за изборите на държава която не е членка на ЕС като позволи провеждането на политически митинги на турския министър-председател Ердоган, ще откликне положително на официално искане на една приятелска България, член на ЕС, с добре интегрирана емиграция, и провеждала многократно избори през последните години при гарантирано спазване на обществения ред. Като обективен аргумент, могат да се споменат и трудностите съпътствали избори 2013г. и многочасовото изчакване пред консулствата във Франкфурт и Мюнхен, отказало физически да гласуват хиляди българи от района, но избори протекли без нарушаване на обществения ред, въпреки проточилите се по тротоарите дълги опашки от избиратели. Българските граждани са доказали, че спазват законите на страната и съблюдават обществения ред при провеждане на избори.

Високият процент българска емиграция спрямо населението живеещо в България (1,5 млн. спрямо 7,3 млн.) несъмнено ще е друг убедителен аргумент за Германия за това колко важно е за българската демокрация и легитимността на българските представителни институции многобройната българска диаспора във Федералната република да има физическата възможност да гласува в достатъчен брой места.

Не на последно място, нека подчертаем и виждането на Германия за участието на нейната диаспора в националния живот – Федералната република гарантира избирателното право немските граждани в чужбина и организира избори извън страната. В този смисъл, тя едва ли би отказала да уважи аргументирано искане от страна на България.

Уважаеми г-н Министър,

Предвид изложеното, настоятелно молим да дадете указания на българския посланик в Берлин в най-кратки срокове и във всички случаи преди 5 август 2014г. да предприеме необходимите стъпки по откриване на избирателни секции във Федералната република както в българските дипломатически и консулски представителства в Берлин, Мюнхен, Франкфурт, Хамбург и Магдебург, така и в главните центрове на всички провинции на Германия, a именно Щутгарт, Потсдам, Бремен, Висбаден, Шверин, Хановер, Дюселдорф, Майнц, Заарбрюкен, Дрезден, Кил, Ерфурт,както и в следните други значими градове с многобройна българска общност :Нюрнберг, Вюрцбург, Кьолн, Дортмунд, Карлсруе, Манхайм.

Убедени сме, че новите разпоредби на Изборния кодекс са израз на желанието на законодателя за един нов подход на българската държава към политическите права на диаспората и че Вашето министерство е ангажирано и решено да спази не само буквата, но и духа на Изборния кодекс. Конкретните стъпки по организацията на изборния процес във Федералната република, които очакваме да предприеме повереното Ви министерство, несъмнено ще фокусират общественото внимание и ще са своебразен лакмус за това.

С уважение,

За Временен обществен съвет на българите в Германия

Димитрина Ланг, Германия (Mюнехн)

Галя Стоянова, Германия (Mюнехн)

За Временни обществени съвети на българите в чужбина – координатори

Димитър Иванов, Швейцария

Стефан Mанов, Франция

Любомир Гаврилов, Франция Десислава Христова, Великобритания (Лондон)

Валерия Кертикова, Гърция (Атина)

Анита Тарапанова, Испания (Mалага)

Тася Тасова, Австралия

Петранка Стаматова, САЩ (Чикаго)

Красимир Гаджоков, Канада (Торонто)

Ненчо Каварков, Канада (Монреал)

 

www.globalbulgaria.org

П Р И Л О Ж Е Н И Е

Писмо от Временните обществени съвети до Министерство на външните работи на ФР Германия

Zürich, den 16. Juli 2014

Betreff: Eröffnung von Wahllokalen für bulgarische Parlamentswahlen in
Deutschland Continue reading

Писмо до ЦИК във връзка с някои трудности, при съставяне на избирателни комисии в чужбина

cik14

До
Централната избирателна комисия
пл. „Княз Александър І” № 1
София 1169
e-mail: cik@cik.bg
Уважаема г-жо председател,
Уважаеми членове на Централната избирателна комисия,

Приветстваме вашето решение №277-ЕП от 03.05.2014г., изм. с Решение №283-ЕП от 04.05.2014г., с което се откриват рекорден брой избирателни секции извън страната за предстоящите избори за членове на Европейския парламент от Република България.

След поредицата от рестриктивни законодателни мерки и последващи още по-ограничителни решения на ЦИК през последните 5 години, довели до все по-трудно откриване на секции извън страната и драстично ограничаване на избирателните права на българите в чужбина, кулминацията на които безспорно бяха избори 2013г. и станалото емблематично лишаване на хиляди българи от района на Голям Лондон от възможност да гласуват, днес сме свидетели на повратен момент в отношението на българската държава към българските граждани живеещи извън страната.
Няма да скрием нашето задоволство от тази промяна.

Разбира се, това положително развитие нямаше да стане реалност без системната и последователна работа на лобиране, убеждаване, а при необходимост и демократичен натиск, от страна на организациите на българите извън страната, сред които на първо място Временните обществени съвети на българите в чужбина.
Както може би знаете, повечето текстове от новия Изборен кодекс уреждащи реда, условията и организацията на изборите извън страната, бяха предложени и защитени от нашите представители пред заинтересованите институциите в т.ч. и във Временната парламентарна комисия изработила и приела новия изборен кодекс.

В този смисъл и като съавтори на текстовете от кодекса, позволете ни да изразим нашето становище относно някои аспекти на Решение №277-ЕП, които в ситуация на първо прилагане на новите текстове уреждащи гласуването извън страната и в условия на изключително кратки срокове, без достатъчно време за подготовка, може да създадат някои затруднения за българските дипломатически представителства и българските общности по места, обратно на духа и целта на изборния кодекс, а и на самото решение на уважаемата комисия. В последствие това би могло да даде повод за неоснователни критики на иначе положителните промени в изборното законодателство, а и на решенията на самата Централна избирателна комисия и тяхното евентуално бламиране.
Конкретно, визираме броя избирателни секции предвидени да бъдат открити в Лондон и в някои други големи градове.

От анализа на решението правим извода, че при определяне на броя избирателни секции в дадено място по реда на чл. 15 (правилото броя секции да е кратен на числото 500 избиратели), уважаемата комисия е приела за основа на изчисленията си броя гласували на изборите с най-голяма избирателна активност проведени през последните 5 години. Така например за Лондон са разкрити 13 секции, пропорционално на 6819 гласували на избори 2009г. Идентична е ситуацията и в другите случаи.

Числото 500 в чл.15 на новия изборен кодекс не е случайно избрано от законодателя. То се основава, от една страна, на анализ на изборната статистика, а от друга, на дългогодишни наблюдения върху изборната практика извън страната.

В предходното законодателство критерият за образуване на втора и следващи избирателни секции в чужбина беше 1000 лица предварително подали заявление. Това изискване механично възпроизвеждаше критерия за образуване на втора и следващи секции в страната. Но за секциите в страната критерият почива върху броя на всички потенциални избиратели в съответното място съгласно регистъра на населението. Далеч не всички от тях гласуват обаче. Обратно, извън страната в изборния ден се явяват пред секциите значително по-голям брой избиратели отколкото подалите предварително заявление (два до три пъти повече). Това водеше до системни и тежки проблеми в изборния ден – многочасови опашки от избиратели (отказали стотици други), неимоверна натовареност и напрежение за секционните избирателни комисии, мъчително броене на бюлетините, грешки в протоколите и т.н. Времето за гласуване на един избирател извън страната е по-високо от това в страната поради обстоятелството, че голяма част от избирателите не са подали предварително заявление, респ. не са вписани в списъка за гласуване и се налага да се дописват в изборния ден с всичките им лични данни; те попълват и декларация че не са гласували и няма да гласуват повторно, което допълнително натоварва работата на комисията и бави процеса.
Опитът на участници в секционните избирателни комисии извън страната и на наблюдателите от неправителствените организации сочи, че поради посочените съображения, гласуването на повече от 350-400 души дневно в една секция извън страната е критично и създава проблеми както за избирателите, така и за СИК.
Статистиката показва, че на избори 2013г., средният брой гласували в една секция извън страната беше 510 избиратели. За сравнение, в секциите в страната средния брой гласували е значително по-малък – 310. В 43% от секциите извън страната са гласували над 500 избиратели. В страната секциите с над 500 избиратели бяха само 7%. На другия край от спектъра – секциите с под 100 избиратели, в чужбина те са само 11%, докато в страната те са 14%.
На избори 2013г., при нечовешки условия на многочасово чакане, често под дъжда, в двете секции в Лондон гласуваха респ. 2085 и 1688 избиратели, във Виена 1551, в Мюнхен 1472, в Атина 1443, в Мадрид 1300, в Берлин 1218, в Париж 1109, в Брюксел 1076 , във Франкфурт 1062 и др.*

В този смисъл, числото 1000 избиратели, подали предварително заявление, очевидно не беше адекватен критерий за образуване на втора и следващи секции извън страната и гарантиране на нормални условия за протичане на изборния процес. На избори 2013г. то доведе до лишаване от избирателно право на хиляди български избиратели, които се оказаха физически възпрепятствани да стигнат до избирателна урна поради липсата на достатъчно открити секции в големите градове.

Имайки предвид изложените съображения, нашето заключение е, че числото 500, предвидено в чл. 15 от ИК, е правилно съобразено и представлява разумен компромис за създаване на нормални условия за провеждане на изборите извън страната при съобразяване с възможностите за организация на изборите и свързаните с тях разходи. Този критерий в никакъв случай не създава “луксозни” условия за гласоподавателите извън страната.

Прилагането на числен критерий за образуване на втора и следващи секции в хипотезата на автоматично откриване на избирателни секции по реда чл.14 т.3 в местата, където на предходни избори са гласували не по-малко от 100 избиратели, е нов момент в изборното законодателство. В този случай, за определяне на броя секции в дадено място трябва да се отчетат реално гласувалите на предходен избор, а не подалите заявление по реда на чл.14 т.2.
В Решение № 277-ЕП Централната избирателна комисия коректно е приложила именно този подход, в съответствие със законовите текстове.

Възниква обаче въпроса кои избори, проведени през последните 5 години, следва ЦИК да приеме за база, върху която да приложи числения критерий на чл.15. Отговорите могат да са много : броя гласували на последния проведен избор в съответното място, на последния избор от същия вид, на изборите с най-много гласували в съответното място и т.н.
Законодателят не случайно е оставил тази само привидна неяснота по прилагането на числения критерий на чл.15. Всъщност, законодателят имплицитно дава възможност на Централната избирателна комисия да направи преценката, в рамките на нейната оперативна самостоятелност, кой подход да приеме като отчете цялостната картина на ситуацията в т.ч. и съобразявайки с реалностите към даден момент и на дадено място.
Смятаме, че това е изключително положителен елемент в цялостната уредба на вота зад граница в новия изборен кодекс и дава необходимата гъвкавост, която така липсваше в предходното законодателство.

Изборът, който Централната избирателна комисия направи със своето Решение №277-ЕП относно прилагането на чл. 15, а именно да приеме за база изборите с най-много гласували в съответното място, е смел подход, който безспорно ще даде възможност на всички желаещи да упражнят правото си на глас.
За пръв път от години ЦИК възприема един позитивен прочит на текстовете от кодекса относно вота зад граница, изцяло в интерес на избирателите, което контрастира с рестриктивните мерки, белязали дейността на предишните състави.
Това е еволюция, която ние приветстваме.

Въпреки това, смятаме, че в преценката си за броя секции в дадено място, Централната избирателна комисия би следвало да отчита и следните елементи :
– характера на провежданите избори, в случая за Европейски парламент, които протичат при традиционно по-ниска избирателна активност от тези за национален парламент или президент;
– динамиката на избирателната активност на различните видове избори през разглеждания период от 5 години;
– броя гласували на предходните избори от същия вид;
– броя гласували на последните проведени избори в съответното място.
– ориентир може да бъде и активността по подаване на заявления за гласуване в съответното място.
Нека споменем и обстоятелството, че българските граждани живеещи в страните от ЕС имат право да гласуват за кандидатски листи от съответната страна, което потенциално свива електоралното тяло.

Не на последно място, трябва да се има предвид, че новият изборен кодекс беше окончателно приет едва преди два месеца. Обективно нямаше достатъчно технологично време за разучаване на новите правила и техните последици, нито за своевременна подготовка на изборите, както от страна на MВнР и дипломатическите представителства извън страната, така и от българските общности по места, чиято роля в подготовката и добрата организация на изборите в новия изборен кодекс е ключова.

Отчитайки тези съображения смятаме, че уважаемата комисия, в рамките на оперативната самостоятелност, която законодателят и е предоставил, е могла да приложи и по-гъвкав критерий при определяне на броя избирателни секции.

С твърдото убеждение, че новото изборно законодателство е стъпка в правилна посока на приобщаване на българските общности извън страната към националния живот и допринася значително за укрепване на тяхната връзка с родината и запазване на националното им самосъзнание, пожелаваме на уважаемата комисия успешна и ползотворна работа в оставащите напрегнати предизборни дни.
За Временни Обществени съвети на българите в чужбина
Стефан Mанов, Франция
Любомир Гаврилов, Франция
Тася Тасова, Австралия
Петранка Стаматова, Чикаго, САЩ
Димитър Иванов, Швейцария
Десислава, Христова, Великобритания d
Филка Ананиева, Великобритания
Контакти
www.globalbulgaria.org
bg.asso@free.fr

Списък на местата в Европейския съюз, в които се образуват избирателни секции в изборите за Европейски парламент на 25 май 2014г – по член 14 ал 1

Централна избирателна комисия


РЕШЕНИЕ
№ 45-ЕП
София, 03.04.2014

ОТНОСНО: обявяване на места в държавите – членки на Европейския съюз, в които на проведени през последните пет години избори е имало образувана поне една избирателна секция.

На основание чл. 14, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 57, ал. 1, т. 17 от Изборния кодекс и съгласно Решение № 26-ЕП от 28.03.2014 г. на ЦИК Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И :

Обявява списъка на местата извън страната в държавите – членки на Европейския съюз, в които ще се образуват избирателни секции в изборите за членове на Европейския парламент на 25 май 2014г., съгласно приложението.

(за да визуализирате файла, необходимо е да се логнете на google  или просто го изтеглете по-долу)

Download (DOC, 250KB)