До Г-н Росен Плевнелиев – Президент на Р. България
До
Г-н Росен Плевнелиев
Президент на Р. България
копие:
Г-жа Mаргарита Попова
Вицепрезидент на Р. България
18 май 2012
Уважаеми г-н Президент,
Уважаемa г-жо Вицепрезидент,
По оценки на МВнР, българските граждани живеещи извън страната надхвърлят 2 млн. души. Поради възрастовата си структура, българската общност в чужбина се характеризира с висок естествен прираст; броят на родените в чужбина българчета след 1989г се оценява на най-малко 200 000.
Също така по официални данни, българите в чужбина имат значителен принос в българската икономика, като всяка година само нетните банкови преводи във валута са на стойност между 1 и 2 млрд евро, гарантирайки стабилността на валутния борд.
Съгласно Конституцията на Република България (чл. 26, ал. 1), българските граждани се ползват с еднакви права и задължения, където и да се намират те.
От юридическа, както и от житейска гледна точка, българските граждани живеещи в чужбина, са пълноценна част от българската нация.
Вероятно осъзнавайки тези реалности, българският законодател още през 2000г прави плах опит да структурира институционалната връзка на българската диаспора с нацията и да осигури нейната представителност в националния живот, разписвайки в Закона за българите живеещи извън Р. България (ЗБЖИРБ обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2000 г), създаването на Национален съвет на българите в чужбина (вж. Глава четвърта , чл. 17 и следващи) от девет члена, петима от които излъчени от средите на диаспората. Същият закон предвижда и сформирането на консултативни органи на българските общности в чужбина към дипломатическите представителства на страната (чл. 5 ал. 3).
12 години по-късно години тези органи така и не съществуват.
Нещо повече, новоприетият Изборен кодекс, лишава българските граждани в чужбина от възможността да избират народни представители в обособен избирателен район с преференциален вот, както сънародниците им в страната.
Констатирайки тези нарушения на правата на българите в чужбина, ние, български граждани от Франция, САЩ, Австралия, Канада, Германия, Гърция, Испания, Бразилия, сформирахме Временни обществени съвети на българите в чужбина в посочените държави по смисъла на чл. 5 ал. 3 от ЗБЖИРБ.
Временните обществени съвети си поставят за цел създаването на необходимите условия за излъчване на легитимни и представителни редовни Обществени съвети в съответните държави.
Демократичният начин на сформиране на такива органи е чрез провеждане на избори.
Трите основополагащи принципа на Обществените съвети трябва да са :
- Обществените съвети са независими изборни органи, които работят на обществени начала;
- Обществените съвети представляват сънародниците си в дадена държава и защитават техните интереси.
- Обществен съвет може да се формира към всяко българско дипломатическо или консулско представителство;
Въпреки неколкократните ни призиви към МВнР и други компетентни органи за изпълнение на разпоредбите на ЗБЖИРБ и съдействие за организиране на избори за Обществени съвети, такова не ни бе оказано.
Независимо от липсата на подкрепа от страна на държавната администрация, през миналия октомври и паралелно с изборите за президент и вицепрезидент, бяха проведени експериментални избори по Интернет за Преходни обществени съвети в Германия (Мюнхен), Австралия и Франция. Във Франция беше експериментиран и присъствен вот на 30 октомври 2011г. в деня на втория тур на президентските избори, като гласуването беше организирано в съседно на избирателната секция помещение. 85% от гласувалите за президент изявиха желание и гласуваха и за Преходен обществен съвет ( http://osfrance.wordpress.com/ ), за който се бяха кандидатирали български граждани от пет френски града – Париж, Лион, Марсилия, Лил и Тулуза. Тази първа по рода си демократична инициатива показа на практика, че не само е възможно да се проведат избори за обществени съвети, но и че българските граждани в чужбина, когато им се даде възможност, показват висока гражданска активност и споделят необходимостта от създаване на представителни органи изразяващи и защитаващи техните права и интереси.
В този смисъл, за нас остава неразбираемо, че дипломатическото ни представителство в Париж, което е в течение за сформирането на Преходен обществен съвет, не намери за необходимо да покани негови представители на неотдавнашната среща на г-жа Попова с българи в сградата на посолството (3 май 2012).
Уважаеми г-н Президент,
Уважаемa г-жо Вицепрезидент,
Обръщаме се към вас с настояване да съдействате за организацията и провеждането на избори за редовни обществени съвети по държави, едновременно със следващите избори за Народно събрание в България.
Приложено ще намерите нашето предложение за правилник за организация на дейността на Обществените съвети, илюстриран по-конкретно с примера на Франция.
___________
Създаването на Обществени съвети е първата необходима стъпка към по-дълбока реформа на взаимоотношенията между българската диаспора и националните институции. Тази реформа, съобразена със съвременната практика в големите демокрации (Франция, Германия, Италия, Испания), но и в ред балкански държави (Румъния, Хърватска, Сърбия, Mакедония), следва да включва следните три елемента.
-I-
Настояваме да инициирате създаването на реално действащ представителен изборен орган – Национален съвет на българите в чужбина, който да се избира от българските граждани живеещи извън страната. Затова не са необходими съществени законодателни промени. Това може да стане лесно чрез промяна на действащия, но така и не заработил ЗБЖИРБ.
Приложено ще намерите нашия концептуален проект за Национален съвет.
Такива органи съществуват в повечето от развитите европейски демокрации – Франция, Испания, Италия, Португалия… На Балканите, България е единствената държава без институционална връзка със своята диаспора.
-II-
Очакваме от вас съдействие и за обособяването на избирателен район “чужбина”, в който да се регистрират партийни кандидатски листи и независими кандидати, както в районите в страната. Сегашната ситуация, при която гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете, подадени в страната, обезсмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, а от друга страна деформира вота на избирателите в страната.
Отсъствието на поименни кандидатски листи или независими кандидати в чужбина лишават де факто от представителност в парламента над 1 млн български граждани.
Нека припомним, че в своето неотдавнашно решение, Конституционният съд потвърди конституционното право на българите в чужбина да гласуват на национални избори, в т.ч. и в секции извън дипломатическите представителства, превърнало се в традиция в българската изборна практика от последните 20 години. КС не възразява на възможността за обособяване на избирателен район чужбина и същевременно посочи като неудовлетворителна практиката изборната методика да не е част от Изборния кодекс. Именно в детайлите на изборната методика се крие неравното третиране на гласовете на българите в чужбина.
Редица европейски държави – Франция, Италия, Португалия, Хърватска, Mакедония, Румъния предвиждат в своите изборни законодателства избирателен район “чужбина”.
-III-
Въпросът за участието на български граждани с двойно гражданство в политическия живот на страната е повдиган неколкократно през последните години. Конституционната забрана тези наши сънародници да се кандидатират за народни представители звучи днес архаично, още повече след като България е член на ЕС.
Днес, напълно чужд гражданин, стига да е с гражданство на страна от ЕС, може да е общински съветник на София или български евродепутат. Но български гражданин по рождение придобил междувременно някое друго европейско гражданство, не може дори да е кандидат за народен представител.
Дори една консервативна институция като Конституционния съд, отбеляза в своето скорошно решение във връзка с Изборния кодекс, че този диспозитив на Конституцията търпи еволюция във връзка с членството на България в ЕС (Решение N°4 от 4 май 2011).
Само седмица по-късно, представители на Венецианската Комисия към Съвета на Европа на посещение в НС, формулираха критики към ограничителния характер на чл. 65 ал. 1 от Конституцията.
Обръщаме се с молба към вас да лобирате в посока оформянето на конституционно мнозинство в парламента за промяна на чл. 65 ал. 1 от Конституцията.
___________
Темата за институционалното представителство на диаспората и нейното участие в политическия живот на страната беше разисквана многократно през последните две години, както в процеса на подготовка на Изборен кодекс, така и в предизборната кампания за Президент. От серията интервюта дадени за българския информационен сайт Eurochicago.com през лятото на 2010 г. от представители на политическите партии, както и от кандидатите за Президент, вкл. и Вие, през есента на 2011г., стана ясно, че не само, че няма принципни политически възражения, но и се подкрепя създаването на изборен представителен орган за българите в чужбина, избирателен район “Чужбина” и отпадането на ограниченията на пасивното избирателно право.
Не по-различни бяха и изводите на организираната на 14 декември 2011г. от Омбудсмана на Р. България Кръгла маса.
Време е изговореното и обещаното да почне да става реалност.
Очакваме от вас да приемете наши представители в удобно за вас време за да обсъдим повдигнатите въпроси.
България не свършва на гранично-пропускателния пункт.
България е там, където има българи !