Брой на българските граждани в чужбина

Брой на българските граждани в чужбина по държави – по численост

(Данните са за 2011 г. по преценка на българските дипломатически представителства. Те са получени от МВнР по ЗДОИ. За българите в Ливан няма съобщени данни.)

BG_abroad

Oбщо 2 036 092

Турция – 500000

Гърция – 300000

САЩ – 300000

Испания –  250000

Великобритания – 100000

Италия – 100000

Германия – 74869

Канада 70000

БЮРМ 50000

Кипър 35000

Русия 32265

Франция 30000

Молдова 20000

ЮАР 20000

Белгия 18000

Австралия 15000

Португалия 15000

Сърбия 15000

Полша 14000

Нидерландия 12340

Австрия 12000

Израел 7500

Швейцария 4500

Дания 4200

Швеция 4000

ОАЕ 3500

Чехия 3206

Ирландия 3000

Унгария 2800

Аржентина 2500

Румъния 2000

Норвегия 1800

Словакия 1800

Словения 1500

Сирия 1200

Йордания 1000

Палестинска автономия 1000

Финландия 1000

Люксембург 800

Кувейт 700

Мексико 500

Украйна 420

Япония 350

Мароко 312

Хърватия 300

Бразилия 277

Китай 256

Египет 250

Нигерия 250

Индонезия 235

Алжир 200

Тунис 200

Чили 200

Индия 104

Беларус 100

Косово 100

Република Корея 100

Куба 65

Йемен 60

Азербайджан 50

Виетнам 50

Босна и Херцеговина 44

Армения 30

Албания 26

Грузия 25

Черна гора 25

Иран 20

Казахстан 20

Етиопия 16

Пакистан 11

Узбекистан 8

Монголия 6

Афганистан 2

 

————-
Уточнение: От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност. Под население на България се разбират лицата вписани по документи, че постоянно живеят в България.

———————–

Брой на населението на България

Общ брой към февруари 2011 г. – 7 364 570

От 1  до 28  февруари 2011  г.  се проведе 17-ото поред преброяване на населението в
демографската история на България.
За първи път България проведе преброяване като страна – членка на Европейския съюз,
и при спазване на изискванията на Регламент  (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и
Съвета относно преброяване на населението и жилищния фонд в ЕС, както и съпътстващите
го европейски регламенти за техническия формат и качеството на данните.
———–
• Към 1.02.2011 г. населението на България е 7 364 570 души. От тях 3 777 999 (51.3%) са
жени и 3 586 571 души (48.7%) са мъже, или на 1 000 мъже се падат   1 053 жени.
• Запазва се тенденцията на урбанизация –  в градовете живеят 5 339 001  души,  или
72.5%, а в селата живеят 2 025 569 души, или 27.5% от населението на страната.
• В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на страната намалява с
564 331 души при средногодишен темп на намаление 0.7%.
• Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължи на отрицателния естествен
прираст  (повече починали от родени лица),  а една трета (31.1%) –  на външната
миграция, която се оценява на 175 244 души.
————–
Гражданство
Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и
те представляват 0.5% от населението на страната. По-голямата част от тях (83%) живеят в
градовете на страната, като 56% от всички чужди граждани са жени.
Всяко второ лице с чуждо гражданство,  живеещо постоянно у нас,  е от европейска
държава извън Европейския съюз. Преобладават лицата с руско гражданство – 11 991 (65.1%), 22
следват гражданите на Украйна – 3 064 (16.6%), Република Македония – 1 091 (5.9%), Молдова
– 893 (4,8%), и Сърбия 569 – (3.1%).
Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444 граждани на
Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани. Сред тях преобладаваща част са
гражданите на Обединеното кралство 2 605 (30.9%),  следват гражданите на Гърция – 1 253
(14.8%), Германия – 848 (10%), Полша – 819 (9.7%), и Италия – 456 (5.4%).
22.9%  от чужденците са граждани на държави от континента Азия.  С най-голям
относителен дял сред тях са турските граждани – 32.6%,  следват гражданите на Армения –
13.9%, и Китай – 8.9%.
Лицата, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго към
момента на преброяването, са 22 152 души, или 0.3% от населението на страната. С най-
голям относителен дял сред тях са лицата с българско и руско гражданство – 5 257 (23.7%),
следват лицата с българско и турско гражданство – 4 282 (19.3%), българско и гражданство на
САЩ – 1 725 (7.8%).

——————
• Най-голяма по брой на населението е област София (столица), в която живеят 1 291 591
души, или 17.5% от населението на страната, а най-малка е област Видин с население
101 018 души (1.4%).
• За периода между двете преброявания се е увеличило само населението на областите
София (столица) със 120 749 души, или с 10,3%, и Варна – с 13 061 души, или с 2,8%.
• Големи са различията в броя на населението по общини – 39.2%  от населението в
страната    живее в 9  общини,  които са с население над 100 000  души.  В 60  общини
преброените са под 6 000 души и в тях живее 3.1% от населението на страната.
• Населението на страната е разпределено в 255 града и 5 047 села. В 181 населени места
няма преброени лица. В една пета (21%) от населените места живеят от     1 до 50 души,
а в малко повече от една трета (36%)  от населените места живеят между 100  и 500
души
• Една трета от населението на страната (33.6%)  живее в седемте най-големи града,
които са с население над 100 000 души.

———–

62.2% от населението в страната е в трудоспособна възраст, т.е. това са 4 576 904 души.
52.5% от тях са мъже, а останалите 47.5% – жени. По-голямата част от населението в
трудоспособна възраст живее в градовете – 75.8%, а 24.2% – в селата.  4
• Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез
коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на
влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 г.) и излизащите от трудоспособна възраст
(60 – 64  г.). Общо за страната този коефициент е 70. За сравнение, през 2001  г. всеки
100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.

————
• Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и те
представляват 0.5% от населението на страната.
• Всяко второ лице с чуждо гражданство,  живеещо постоянно у нас,  е от европейска
държава извън Европейския съюз.  Преобладават руските граждани – 11 991 (65.1%),
следват гражданите на Украйна – 3 064 (16.6%), Република Македония – 1 091 (5.9%),
Молдова – 893 (48%), и Сърбия – 569 (3.1%).
• Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444  граждани на
Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани в страната.
• Хората,  декларирали,  че притежават двойно гражданство –  българско и друго,  към
момента на преброяването са 22 152 души, или 0,3% от населението на страната.

————–
Установилите се   демографски тенденции и засилената емиграция през последните 20
години се отразяват върху броя на всички етнически групи в страната, в резултат на което не
настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между
последните две преброявания:
• Българската етническа група обхваща 5 664 624,  или 84,8%  от лицата,  доброволно
декларирали етническото си самоопределение.
• Турската етническа група е втората по численост – 588 318 лица. Те представляват 8.8%
от населението.
• Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според
самоопределянето на лицата, с относителен  дял  от 4.9%
—————-
Майчин език
• Българският е майчин език за 5 659 024  души, или 85.2%  от населението. Турският е
майчин език за 605 802  души,  или 9.1%  от лицата,  отговорили на този доброволeн
въпрос. Ромският е майчин език за 281 217 души, или 4.2%.
————–

• Българската етническа група обхваща 5 664 624,  или 84,8%  от лицата,  доброволно
декларирали етническото си самоопределение.
• Турската етническа група е втората по численост – 588 318 лица. Те представляват 8.8%
от населението.
• Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според
самоопределянето на лицата, с относителен  дял  от 4.9%.

• Лицата,  самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание,
са 4 374 135  души,  или 76%  от лицата,  отговорили на въпроса.  Католическото
вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско – 64 476 души, съответно 0.8
и 1.1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души, или 10%.
От тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на  546 004 души, мюсюлманско
шиитско –  на 27 407  души,  и 3 727  души са записали само мюсюлманско
вероизповедание.  Други вероизповедания изповядват 11 444  души или 0.2%  от
отговорилите.  Нямат вероизповедание 272 264  лица (4.7%)  и 409 898 (7.1%)  не се
самоопределят.

——–

Към 1.02.2011 г. броят на лицата с
висше образование е 1 348.7  хил. (19.6%),  или всеки пети е висшист. В сравнение с
предходното преброяване относителният дял на висшистите се увеличава с 5.5
процентни пункта. Лицата, завършили средно образование, са 2 990.4 хиляди (43.4%).
————–

Неграмотните лица са 112 778, а относителният им дял от населението на възраст 9 и
повече навършени години е 1.5%.  При самоопределилите се като българи 0.5%  са
неграмотни, при турската етническа група – 4.7%, и при ромската – 11.8%.
• При децата от 7 до 15  години включително, които трябва да бъдат в образователната
система, но не учат към 1.02.2011 г., също се наблюдават значителни различия според
самоопределението към трите основни етнически групи. При ромския етнос 23.2% от
тази възрастова група не учат,  при турската етническа група този дял е 11.9%  и при
българската – 5.6%.
—————-

Икономическа активност на населението
• Към 1.02.2011  г.  в страната има 3 282 740  икономически активни лица на възраст
между 15 и 64  години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност е
65.3% (68.1% за мъжете и 62.5% за жените). Коефициентът на икономическа активност
е изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението
във възрастовата група 15 – 64 навършени години.
• От общия брой икономически активни лица към 1.02.2011  г. 2 834 835  са заети,  а
494 848 – безработни. От всички заети 1 470 063  са мъже (51.9%),  а 1 364 772 – жени
(48.1%). От всички безработни в края на януари 2011  г. мъжете са 57.2%,  а жените –
42.8%.

——————
• През периода 1980 – 2011 г. 233 463 лица са променили своя настоящ адрес от чужбина
в България. От тях 91.9% са български граждани, завърнали се в страната след престой
в чужбина. Близо 73% от тях са пребивавали от една до пет години в чужбина, 17.1% –
от шест до десет години, и 7.2% – повече от 11  години. От пребивавалите в чужбина
57.5% са мъже.
• Най-голям е относителният дял на завърналите се български граждани, пребивавали в
Русктаа федерация – 16.1%, следват лицата, завърнали се от Испания – 9.3%, Германия –
9.2%, Гърция  – 9.1%, и т.н.
• Сред живелите в чужбина български граждани преобладават лицата със средно
образование – 45.8%, с висше образование са 34.1%, с основно – 13%.
—————-

Още актуални данни за населението на България може да намерите на страниците на НСИ – http://www.nsi.bg/

Comments are closed.