Брой на българските граждани в чужбина
Брой на българските граждани в чужбина по държави – по численост
(Данните са за 2011 г. по преценка на българските дипломатически представителства. Те са получени от МВнР по ЗДОИ. За българите в Ливан няма съобщени данни.)
Oбщо 2 036 092
Турция – 500000
Гърция – 300000
САЩ – 300000
Испания – 250000
Великобритания – 100000
Италия – 100000
Германия – 74869
Канада 70000
БЮРМ 50000
Кипър 35000
Русия 32265
Франция 30000
Молдова 20000
ЮАР 20000
Белгия 18000
Австралия 15000
Португалия 15000
Сърбия 15000
Полша 14000
Нидерландия 12340
Австрия 12000
Израел 7500
Швейцария 4500
Дания 4200
Швеция 4000
ОАЕ 3500
Чехия 3206
Ирландия 3000
Унгария 2800
Аржентина 2500
Румъния 2000
Норвегия 1800
Словакия 1800
Словения 1500
Сирия 1200
Йордания 1000
Палестинска автономия 1000
Финландия 1000
Люксембург 800
Кувейт 700
Мексико 500
Украйна 420
Япония 350
Мароко 312
Хърватия 300
Бразилия 277
Китай 256
Египет 250
Нигерия 250
Индонезия 235
Алжир 200
Тунис 200
Чили 200
Индия 104
Беларус 100
Косово 100
Република Корея 100
Куба 65
Йемен 60
Азербайджан 50
Виетнам 50
Босна и Херцеговина 44
Армения 30
Албания 26
Грузия 25
Черна гора 25
Иран 20
Казахстан 20
Етиопия 16
Пакистан 11
Узбекистан 8
Монголия 6
Афганистан 2
————-
Уточнение: От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат и чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание. Същевременно, български граждани могат да бъдат лица с небългарска етническа принадлежност. Под население на България се разбират лицата вписани по документи, че постоянно живеят в България.
———————–
Брой на населението на България
Общ брой към февруари 2011 г. – 7 364 570
От 1 до 28 февруари 2011 г. се проведе 17-ото поред преброяване на населението в
демографската история на България.
За първи път България проведе преброяване като страна – членка на Европейския съюз,
и при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и
Съвета относно преброяване на населението и жилищния фонд в ЕС, както и съпътстващите
го европейски регламенти за техническия формат и качеството на данните.
———–
• Към 1.02.2011 г. населението на България е 7 364 570 души. От тях 3 777 999 (51.3%) са
жени и 3 586 571 души (48.7%) са мъже, или на 1 000 мъже се падат 1 053 жени.
• Запазва се тенденцията на урбанизация – в градовете живеят 5 339 001 души, или
72.5%, а в селата живеят 2 025 569 души, или 27.5% от населението на страната.
• В периода между двете преброявания 2001 – 2011 г. населението на страната намалява с
564 331 души при средногодишен темп на намаление 0.7%.
• Две трети от намалението на населението (68.9%) се дължи на отрицателния естествен
прираст (повече починали от родени лица), а една трета (31.1%) – на външната
миграция, която се оценява на 175 244 души.
————–
Гражданство
Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и
те представляват 0.5% от населението на страната. По-голямата част от тях (83%) живеят в
градовете на страната, като 56% от всички чужди граждани са жени.
Всяко второ лице с чуждо гражданство, живеещо постоянно у нас, е от европейска
държава извън Европейския съюз. Преобладават лицата с руско гражданство – 11 991 (65.1%), 22
следват гражданите на Украйна – 3 064 (16.6%), Република Македония – 1 091 (5.9%), Молдова
– 893 (4,8%), и Сърбия 569 – (3.1%).
Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444 граждани на
Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани. Сред тях преобладаваща част са
гражданите на Обединеното кралство 2 605 (30.9%), следват гражданите на Гърция – 1 253
(14.8%), Германия – 848 (10%), Полша – 819 (9.7%), и Италия – 456 (5.4%).
22.9% от чужденците са граждани на държави от континента Азия. С най-голям
относителен дял сред тях са турските граждани – 32.6%, следват гражданите на Армения –
13.9%, и Китай – 8.9%.
Лицата, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго към
момента на преброяването, са 22 152 души, или 0.3% от населението на страната. С най-
голям относителен дял сред тях са лицата с българско и руско гражданство – 5 257 (23.7%),
следват лицата с българско и турско гражданство – 4 282 (19.3%), българско и гражданство на
САЩ – 1 725 (7.8%).
——————
• Най-голяма по брой на населението е област София (столица), в която живеят 1 291 591
души, или 17.5% от населението на страната, а най-малка е област Видин с население
101 018 души (1.4%).
• За периода между двете преброявания се е увеличило само населението на областите
София (столица) със 120 749 души, или с 10,3%, и Варна – с 13 061 души, или с 2,8%.
• Големи са различията в броя на населението по общини – 39.2% от населението в
страната живее в 9 общини, които са с население над 100 000 души. В 60 общини
преброените са под 6 000 души и в тях живее 3.1% от населението на страната.
• Населението на страната е разпределено в 255 града и 5 047 села. В 181 населени места
няма преброени лица. В една пета (21%) от населените места живеят от 1 до 50 души,
а в малко повече от една трета (36%) от населените места живеят между 100 и 500
души
• Една трета от населението на страната (33.6%) живее в седемте най-големи града,
които са с население над 100 000 души.
———–
62.2% от населението в страната е в трудоспособна възраст, т.е. това са 4 576 904 души.
52.5% от тях са мъже, а останалите 47.5% – жени. По-голямата част от населението в
трудоспособна възраст живее в градовете – 75.8%, а 24.2% – в селата. 4
• Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира най-добре чрез
коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на
влизащите в трудоспособна възраст (15 – 19 г.) и излизащите от трудоспособна възраст
(60 – 64 г.). Общо за страната този коефициент е 70. За сравнение, през 2001 г. всеки
100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.
————
• Към 1.02.2011 г. в България живеят постоянно 36 723 лица с чуждо гражданство и те
представляват 0.5% от населението на страната.
• Всяко второ лице с чуждо гражданство, живеещо постоянно у нас, е от европейска
държава извън Европейския съюз. Преобладават руските граждани – 11 991 (65.1%),
следват гражданите на Украйна – 3 064 (16.6%), Република Македония – 1 091 (5.9%),
Молдова – 893 (48%), и Сърбия – 569 (3.1%).
• Към момента на преброяването в България постоянно живеят 8 444 граждани на
Европейския съюз, или 23% от всички чужди граждани в страната.
• Хората, декларирали, че притежават двойно гражданство – българско и друго, към
момента на преброяването са 22 152 души, или 0,3% от населението на страната.
————–
Установилите се демографски тенденции и засилената емиграция през последните 20
години се отразяват върху броя на всички етнически групи в страната, в резултат на което не
настъпват съществени изменения в етническата структура на населението в годините между
последните две преброявания:
• Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84,8% от лицата, доброволно
декларирали етническото си самоопределение.
• Турската етническа група е втората по численост – 588 318 лица. Те представляват 8.8%
от населението.
• Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според
самоопределянето на лицата, с относителен дял от 4.9%
—————-
Майчин език
• Българският е майчин език за 5 659 024 души, или 85.2% от населението. Турският е
майчин език за 605 802 души, или 9.1% от лицата, отговорили на този доброволeн
въпрос. Ромският е майчин език за 281 217 души, или 4.2%.
————–
• Българската етническа група обхваща 5 664 624, или 84,8% от лицата, доброволно
декларирали етническото си самоопределение.
• Турската етническа група е втората по численост – 588 318 лица. Те представляват 8.8%
от населението.
• Ромският етнос традиционно е третият по численост и наброява 325 343 души, според
самоопределянето на лицата, с относителен дял от 4.9%.
—
• Лицата, самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание,
са 4 374 135 души, или 76% от лицата, отговорили на въпроса. Католическото
вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско – 64 476 души, съответно 0.8
и 1.1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души, или 10%.
От тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на 546 004 души, мюсюлманско
шиитско – на 27 407 души, и 3 727 души са записали само мюсюлманско
вероизповедание. Други вероизповедания изповядват 11 444 души или 0.2% от
отговорилите. Нямат вероизповедание 272 264 лица (4.7%) и 409 898 (7.1%) не се
самоопределят.
——–
Към 1.02.2011 г. броят на лицата с
висше образование е 1 348.7 хил. (19.6%), или всеки пети е висшист. В сравнение с
предходното преброяване относителният дял на висшистите се увеличава с 5.5
процентни пункта. Лицата, завършили средно образование, са 2 990.4 хиляди (43.4%).
————–
Неграмотните лица са 112 778, а относителният им дял от населението на възраст 9 и
повече навършени години е 1.5%. При самоопределилите се като българи 0.5% са
неграмотни, при турската етническа група – 4.7%, и при ромската – 11.8%.
• При децата от 7 до 15 години включително, които трябва да бъдат в образователната
система, но не учат към 1.02.2011 г., също се наблюдават значителни различия според
самоопределението към трите основни етнически групи. При ромския етнос 23.2% от
тази възрастова група не учат, при турската етническа група този дял е 11.9% и при
българската – 5.6%.
—————-
Икономическа активност на населението
• Към 1.02.2011 г. в страната има 3 282 740 икономически активни лица на възраст
между 15 и 64 години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност е
65.3% (68.1% за мъжете и 62.5% за жените). Коефициентът на икономическа активност
е изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението
във възрастовата група 15 – 64 навършени години.
• От общия брой икономически активни лица към 1.02.2011 г. 2 834 835 са заети, а
494 848 – безработни. От всички заети 1 470 063 са мъже (51.9%), а 1 364 772 – жени
(48.1%). От всички безработни в края на януари 2011 г. мъжете са 57.2%, а жените –
42.8%.
——————
• През периода 1980 – 2011 г. 233 463 лица са променили своя настоящ адрес от чужбина
в България. От тях 91.9% са български граждани, завърнали се в страната след престой
в чужбина. Близо 73% от тях са пребивавали от една до пет години в чужбина, 17.1% –
от шест до десет години, и 7.2% – повече от 11 години. От пребивавалите в чужбина
57.5% са мъже.
• Най-голям е относителният дял на завърналите се български граждани, пребивавали в
Русктаа федерация – 16.1%, следват лицата, завърнали се от Испания – 9.3%, Германия –
9.2%, Гърция – 9.1%, и т.н.
• Сред живелите в чужбина български граждани преобладават лицата със средно
образование – 45.8%, с висше образование са 34.1%, с основно – 13%.
—————-
Още актуални данни за населението на България може да намерите на страниците на НСИ – http://www.nsi.bg/