Искане за налагане на вето във връзка с Изборния кодекс

20 декември 2010 г.

До
г-н Георги Първанов
Президент на Република България

Относно : Искане за налагане на вето и сезиране на Конституционния съд във връзка с Изборния кодекс

Уважаеми г-н Президент,

Mакар и от дистанция, българите живеещи в чужбина, внимателно следим развитието на дебатите по Изборния кодекс.

С огорчение посрещаме вече приетите на второ четене текстове, уреждащи гласуването на българските граждани живеещи извън страната.

 

Обръщаме се към Вас, тъй като президентската институция олицетворява единството на Нацията. Единство, което изборният кодекс, според нас, руши.

По наше мнение, приетите текстове нарушават конституционните права на българските граждани, живеещи извън страната и създават дискриминационна ситуация както между българите живеещи в чужбина и тези в Отечеството, така и между самите българи живеещи в чужбина.

1/ Съгласно чл. 26 ал. 1 от Конституцията на Р. България, не може да има разлика в правата, включително изборното право, на българските граждани, където и да се намират те. Равното избирателно право е основополагащ принцип в Конституцията на Република България (чл. 10).
В този смисъл, не може да съществуват два различни режима на гласуване на българските граждани, каквито въвежда Изборният кодекс за изборите за народни представители. Чл.160 ал. 3 и 4 предвижда гласуването в страната да става с поименни кандидатски листи за всяка партия или коалиция, с възможност за преференциален вот. Ал. 5 на същия член обаче разписва, че извън страната се гласува само с бюлетини за партии или коалиции, несъдържащи реквизитите по ал. 3 и 4. т.е. с интегрална бюлетина, без имена на кандидати и без преференциален вот.
Очевидно е, че гласът на българин живеещ извън страната, който не може да укаже преференциален вот за кандидат, не е с равна тежест на този на сънародник живеещ в България. Това по същество е противоконституционно.

Това становище за нарушаване на равното избирателно право споделя и проф. Mихаил Константинов в свои скорошни интервюта.

Отсъствието на поименни кандидатски листи в чужбина лишават от представителност в парламента над 1 млн български граждани.

Нека напомним, че аналогично нарушаване на конституционния принцип за равно избирателно право беше вече отбелязано от шестима конституционни съдии по конституционно дело N° 5/2009 във връзка със създадените в страната 31 едномандатни мажоритарни избирателни райони на Избори 2009 и отсъствието на такива извън страната.

2/ Начинът за образуване на избирателни секции в чужбина също води до нарушаване на правата на избирателите. Българите в чужбина нямат равни права в зависимост от местоживеенето си. В градове с дипломатически представителства ще могат да се сформират избирателни секции при наличието на 20 избиратели, изявили желание за това (чл. 74. ал. 4 т.1), докато в другите населени места се изискват 100 заявления (чл. 74. ал. 4 т.2).
Очевидно е, че се създава неравностойна ситуация и се дискриминират едни избиратели спрямо други.
Това, освен всичко друго, ще доведе до абсурдни ситуации – например българин живеещ в Сеул, където има българско посолство, ще може да гласува (там на последните избори има само 24 гласували), а българин в Mарсилия, където гласуваха близо 400 души, няма да може, освен ако не се съберат 100 заявления!

Добра или лоша, вече имаме 20 годишна практика на гласуване в чужбина и натрупан опит. Държавата разполага с избирателните списъци от секциите в чужбина, знае се къде (и дори кои) българските граждани гласуват и къде не. Една справедлива и балансирана законодателна разпоредба би била, че в градовете, където на последните избори е имало, примерно, 100 гласували, се открива автоматично секция.

Впрочем, само по себе си, изискването за активна регистрация на избирателите извън страната (чл.44 ал. 2), при това повтарящо се всеки път при всеки избори, е доста спорно от гледна точка на европейските директиви. Именно, за да се избегне евентуална санкция от страна на европейските институции, в симетричния случай на пребиваващи в Р. България граждани на други европейски държави, които имат право да гласуват за местни органи и за български евродепутати, законодателят приема, че след като те веднъж са включени в избирателния списък, то тяхното вписване на последващи избори е автоматично (чл. 59 ал. 2 и чл. 63 ал. 2). Стенограмата от дебатите в Правната комисия не оставя съмнение в това.

Сравнението не издържа и ако отчетем грижата, с която законодателят третира в кодекса сформирането на секции в лечебни и здравни заведения, почивни домове, домове за стари хора и други социални заведения, както и на корабите плаващи под български флаг (чл. 72 ал. 6) – изискването е от 20 избиратели. Гласуване с подвижна урна по домовете на инвалидите (чл. 170. ал. 1 и 3) е възможно при 10 избиратели, заявили желание за това. Ситуации, в които се прави всичко възможно, и с право, за да се гарантира конституционното право на вот на българските граждани, практически без значение на броя им.

Очевидно е, че става дума за различно третиране на българските граждани, в зависимост от тяхното местоживеене, което по същество е дискриминиращо и съответно антиконституционно.

Господин Президент,
България не свършва на гранично-пропускателния пункт, както очевидно смятат много политици от парламентарно представените партии. България е там, където има българи.
Ваше задължение е да поставяте националния интерес над дребните политически сметки.
Отправяме молба към Вас да сезирате Конституционния съд и настояваме за президентско вето върху проекта за изборен закон във връзка с посочените нарушения на конституционното право на вот на българските граждани, живеещи извън страната.

С уважение,
проф. д-р Любомир Гаврилов
д-р Стефан Mанов
НПО Френско-Български Форум, Тулуза, Франция

Тася Тасова
Обществен съвет на българите в Австралия

Петър Стаматов
Български информационен портал Eurochicago.com , Чикаго, САЩ

Адрес за пощенска кореспонденция
Lubomir Gavrilov
29, rue Desprez
31400 Toulouse
FRANCE



Comments are closed.