4 февруари 2014 г.

Критерий	Основни целеви групи на стратегията и техните особености
Наименование	Български граждани в чужбина	Българи от исторически български общности в чужбина
Описание	Български граждани, пребиваващи временно или постоянно в чужбина	Лица от български произход и/или с българско самосъзнание от исторически бълг. общности в чужбина
Подгрупи	Обособяване на 4 подгрупи въз основа на мотивите им да емигрират и/или актуалните житейски цели:a)     Учащи и студенти („млада“ българска емиграция) b)     Работещи (без деца)c)     Работещи (с деца) d)     „Стара“ съвременна българска емиграция (основно полит. емигранти от преди 1989 г.)	Обособяване на подгрупите на етно-културен принцип,  според националната принадлежност към страната, в която живеят (с или без статут на национално малцинство[1]), например:a)     Банатски българи b) Бесарабски българи c) Българи в Македония d) Българи в Гърция и и други.
Връзка и отношения с България	Силна, със съвременни корени. Директни семейни, силни икономически[2], политически, културни и морални отношения с България.	Силна, предимно с исторически корени връзка, тип „родова памет“, със самосъхранена, целенасочено самоподдържана българска идентичност. Силни културни и в по-слаба степен икономически отношения с България.
Емиграционен престой	Емигранти първо поколение или деца, евентуално внуци на емигранти първо поколение	Потомци на емигранти от повече от 3 поколения назад или жители на исторически български земи.
Степен на интегриране в страната на пребиваване	Много различна – от слаба до много добра	Много добра.
Степен на организация	Много различна– от слаба и несъществуваща (индивидуални емигранти) до сравнително добра.	Добре развити местни организации, с десетилетни и дори вековни традиции в обособени общности[3].
Права съгласно българското законодателство	Български граждани с права по Чл. 26. (1) от Конституцията на България: „Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.“	При пребиваване им в България имат права[4] по чл. 26 ал. (2) от Конституцията на България: „Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.“
Стратегически цели	Подлежат на уточняване (включително и по подгрупи), въз основа на нуждите на целевите групи и подгрупи, както и на тяхната настояща и бъдеща роля (като ресурс) за бъдещето на България (може да бъде направено на по-късен етап)

4        Бележки по стратегическите цели

            Дефинираните в Стратегията цели вероятно коректно отразяват вижданията на българските институции. Целите биха спечелили обаче от допълнителното им преосмисляне и прецизиране по целеви групи и подгрупи, вкл. въз основа на задълбочени анализи на интересите и нуждите на всяка една от тях.

Формулираната втора обща цел – провеждане на “съвременна държавна политика за защита, подкрепа и духовно единение на всички българи в чужбина”, не съответства на амбициите на стратегията, нито на изредените непосредствено след нея конкретни цели. Предлаганата формулировка е прекалено “тясна” и редуцира държавната политика само в посока “отвътре навън” и само до определен кръг от дейности. Липсва един от двата основни елемента на Стратегията, а именно приноса към националния живот, който държавата очаква от българите в чужбина и който българите в чужбина дават. Предлагаме следната редакция: “…съвременна държавна политика за подкрепа на всички българи в чужбина и насърчаване на тяхното участие и принос в националния живот  и развитието на нацията”

Наивно-илюзорно звучи една от конкретните цели – “обединение на всички българи в рамките на всяка българска общност в чужбина, независимо от различията в социалната и възрастовата им характеристика”. Тя не съответства на съвременните реалности и следва да отпадне.

5        Институционално представителство, държавни институции

Институционализирането на отношенията между държавата и нейните “външни” граждани, приема различни форми : от изборен национален “съвет” или “скупщина” (в Гърция и Сърбия), до пряко политическо представителство в националния Парламент, чрез пълноценен избирателен район в чужбина (Македония, Румъния и Хърватска). Примерите в Европа също са многобройни. Изборни национални съвети има във Франция (създаден още от 1948), Италия (следващ до голяма степен френския модел), Испания, Португалия и др. Политическо представителство на живеещите в чужбина в националните парламенти има отново във Франция (11 депутата и 12 сенатора),  Италия (12 депутата и 6 сенатора) и Португалия (4 депутата).

Прави впечатление, че в Стратегията този европейски опит не се споменава. Поправянето на този вероятно неволен пропуск е належащо.

5.1       Български граждани, живеещи в чужбина

ВОС са на мнение, че българските граждани, живеещи в чужбина, нямат нужда от специализирана държавна институция, която да представлява техните интереси пред останалите държавни институции. На практика всички български институции имат директни задължения към тях, както и към всички останали българските граждани. Допълнителен посредник в това отношение от страна на държавата не е необходим. Необходима е обаче платформа, която да ангажира активно представители на българските граждани в чужбина и която да служи за трансмисия на техните интереси към държавните институции.

Според ВОС, начините, по които интересите на българските граждани, живеещи в чужбина, могат да бъдат най-добре институционално представени, са:

– създаване на независими изборни представителни органи на българските граждани в чужбина : Обществени съвети към дипломатическите представителства и Национален съвет на българите в чужбина

            – обособяване на пълноценен многомандатен избирателен район – чужбина, в който българските граждани намиращи се временно или постоянно извън националните граници, да могат да избират представители в Народното събрание.

            – премахване на конституционните ограничения пред пасивното изборно право на българските граждани, притежаващи и друго гражданство

Тези предложения са отразени подробно в редактираната версия на Стратегията.

Със своето положение, специално място във взаимоотношенията с българските граждани в чужбина, би трябвало да заема Министерството на външните работи и дипломатическите и консулски представителства, които се на “предната линия”. От основно натоварени да представляват българските интереси по света, българските дипломатически и консулски служби трябва да получат ясен приоритет за отварянето им към българските общности и активно партньорство с тях по места. Сформирането на Обществени съвети към дипломатическите представителства ще позволи висока ефективност на контактите между българската държава и българските граждани по места и ще има съществен принос за реализирането на стратегическите цели.

ВОС оценява като крайно необходимо значително да се подобрят консулските и административни дейности, в т.ч. като се разшири мрежата от почетни консули с право да извършват административни услуги съгласно Виенската конвенция.

5.2       Българи от историческите български общности в чужбина

За решаването на този въпрос е логично да се потърси и мнението на представителите на българите от историческите български диаспори в чужбина.

ВОС смятат, че за тази целева група е вероятно необходимо специализирано държавно звено. Опитът от последните години показва, че Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) де факто се е утвърдила като Държавна агенция за българските исторически общности и се ползва с положителен имидж сред тях. Редно е обаче това звено да се освободи от несвойствените функции, свързани с процедурата по получаване на българско гражданство, които е по-логично да бъдат към едноименната дирекция в Министерство на правосъдието. Бъдещата форма и място в структурата на държавната администрация на звеното за работа с  българските исторически общности трябва да се прецени от гледна точка на ефективност, избягване на дублиращи се структури и оперативност и не би трябвало да е предмет на Стратегията, доколкото е от оперативните правомощия на изпълнителната власт.

6        Статистически данни

Числените данни от глава „I. Общи положения“ на Проекта за стратегия нямат посочен източник, нито датата на събирането им. Те са явно неактуални и неконсистентни[7]. Анализът им сочи, че очевидно са получени по различни методологии (регистри на населението, преброявания или социологически естимации), което прави некоректно сравняването им. Тези данни са неподходящи като основа за изработване на стратегията, защото водят до грешни изводи.

ВОС предлага целият този абзац от стратегията да се преработи основно, с точно посочване на източника, методологията и актуалността на данните, като се пренесе в приложение за да не се утежнява уводната част.

В стратегията могат да се посочат следните проверяеми данни : данните на НСИ от преброяване на населението към 1.02.2011г. – 7 327 847 български граждани живеещи в страната и данните за общия брой български граждани по регистър на населението към същия период – 8 480 378 (НБД “Население” на ГД ГРАО). Сравняването на двете числа показва, че около 1,15 млн. български граждани са трайно живеещи в чужбина. Тяхното географско разпределение трябва да бъде обект на подробно изследване въз основа на актуалните данни за настоящ адрес в НБД “Население” на ГД ГРАО и данните от Евростат и статистическите служби на държавите извън ЕС.

7        Бележки по наименованието и структурата на Проекто-стратегията

7.1       Наименование

ВОС предлагат заглавието на Проекто-стратегията да се промени на „Национална стратегия за българските граждани и за българските исторически общности в чужбина“.

7.2       Основни глави

ВОС предлагат основни глави да бъдат:

• Общи положения
• Обща цел
• Целеви групи и подгрупи
• Стратегически цели по целеви групи и подгрупи (нова глава)
• Инструменти за осъществяване на Проекто-стратегията, включваща досегашните части:
  • Приоритети
  • Национално представителство
  • Образователна политика
  • Културна политика
  • Млада българска емиграция
  • Финансиране на изпълнението на стратегията (стара глава)
  • Механизъм за оценка на изпълнението на стратегията (стара глава)

7.3       Глави в приложение

С цел олекотяване на документа за четене и фокусиране върху съществените за бъдещите стъпки елементи, ВОС предлагат да станат приложения частите:

• „Обзор на държавната политика към момента на приемане на стратегията“, която да се слее с „Държавната политика за българите и българските общности след 1989 г.“
• Статистически данни (които се налага да се прецизират)
• Фактори за нови подходи в държавната политики (които до голяма степен повтарят информация от други параграфи или не са съществени)
• Принципи
• Очаквани резултати

7.4       Части, които да отпаднат

ВОС смятат, че в тези части са дадени твърде общи формулировки, които се повтарят и на други места в документа.

8        Валидност на Проекто-стратегията

ВОС предлагат настоящата стратегия да бъде считана за „временна“. До създаването на изборен представителен орган на българските граждани, живеещи в чужбина, съответно на представителен орган на организациите на българите от историческите български общности в чужбина, които органи да бъдат директни изразители на интересите и нуждите на двете основни групи.

www.globalbulgaria.org

bg.asso@free.fr

[1] Българските закони не правят разлика между лицата само с българско гражданство и тези с българско и друго гражданство. Нещо повече, законът  казва, че никой български гражданин не може да черпи права вкл. и търси защита от действия на българската държава, позовавайки се на  евентуално друго свое гражданство.

[2] Диференцираният подход се подкрепя както от представители на „историческите“ български общности (например Светлана Драгнева, Български културен център в Одеса, Украйна („Облаче ле бяло“, 11.01.2014), така и от бивши ръководители на ДАБЧ (Пламен Павлов, „Облаче ле бяло“, 18.01.2014)

[3] Статутът на малцинство зависи от политиката на чужди правителства, неподвластни на българските власти и затова не би трябвало да се взема с уговорка под внимание. Същото важи и за притежаването на чуждо или друго гражданство.

[4] Годишни инвестиции в размер от един (по официални данни) до няколко милиарда евро.

[5] С изключение на Албания, Гърция и Македония, където вследствие на репресивната държавна политика такива сдружения са били забранявани и потискани

[6] Законът за българите, живеещи извън Република България (2000 г.), разширява в някои отношения правата на българите с исторически български корени.

[7] Например за броя на българите в Италия е посочено смешното число от 6 559. Елементарна справка в италианската статистическа служба, показва че българите в Италия към 31.12.2012г. се оценяват на 54 685 ! Подобни елементарни и бързи проверки показват несъстоятелността на повечето данни, посочени в този параграф от Проекто-стратегията.