До

Г–н К. Стойчев

Дирекция „Икономическа и финансова политика“ Министерство на финанситеk.stoychev@minfin.bg

27.10.2019г.

Относно: Проект на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ2030: предложения за промени от Временните обществени съвети на българите в чужбина

Уважаеми г–н Стойчев,

Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) направихме преглед на Проекта на визия, цели и приоритети на Национална програма за развитие БЪЛГАРИЯ 2030 (Проект „НПР БЪЛГАРИЯ 2030“) 1.

Установихме, че Проект „НПР БЪЛГАРИЯ 2030“ се фокусира изключително върху живеещите на територията на Република България български граждани и не съдържа нито едно изречение, свързано с българските граждани, живеещи трайно извън България. Както знаем, става въпрос за около 1.1 милиона пълнолетни български граждани и няколкостотин хиляди непълнолетни и малолетни деца, част от които дори не са регистрирани като български граждани.

Очевидно настоящият проект „НПР България 2030“ игнорира напълно 1/7 от българската нация. Трудно може да си представим, че този пропуск е съзнателен, предвид следните факти:

• Миграционният процес не е еднопосочен, еднократен, окончателен и водещ неотменно до негативи в демографски план.2 България като член на ЕС е част от концепцията на Съюза за мобилност на гражданите. Тази мобилност по всяко време, освен напускане на страната с цел образование, трудова реализация в чужбина, по-добро препитание и стандарт на живот, включва и връщане в страната – за кратък или продължителен период от време. Динамиката на миграционния процес се онагледява в някаква степен от статистиката на НСИ според декларирания настоящ адрес (виж Приложение 1). Тази частична статистика не отчита обаче многократно „напускане“ или „завръщане“. Освен това, българските граждани мигрират не само по посока „извън“ и „към“ България. Те мигрират както между отделните европейски страни – членки на ЕС или не (като Швейцария, Норвегия, Република Турция), така и между страните от всички континенти, с изключения на Антарктида. България остава винаги отворена опция в миграционния процес.
• Българските граждани по света превеждат значителни парични средства в Родината. Официално измерваната от БНБ част от тях бележи от година на година тренд на увеличаване и от две години надхвърля 1 милиард евро годишно. Общата сума на превежданите средства бива оценявана на няколкократно повече спрямо официално измерваната по методологията на БНБ. По данни на Световна банка, през 2018г. българските емигранти са превели в страната 2.4 милиарда долара, което се равнява на3.4% от нейния БВП. Повече информация ще намерите в Приложение 2.

Освен чрез парични преводи, българските граждани по света дават и своя ефективен дистанционен принос за развитието на България, независимо от моментното им местопребиваване. Те го правят индивидуално, в неформални или във формални организации, регистрирани в България или в чужбина. В Приложение 4 ще намерите неизчерпателен списък от примери. Общата финансова стойност на този принос е милиони, а добавената стойност като трансфер на опит, знания и ценности за изгражданена здраво гражданско общество е на практика неоценима.

Българската държава отделя от своя бюджет значителни средства за осъществяване насвоите политики спрямо българските граждани и историческите български общности по света.3 Така например за последните 8 години средствата за българските училища в чужбина са почти утроени (Приложение 3). Тези финансови инвестиции са свързани не само с формално изпълнение на законови и нормативни задължения, но и с постигане на определени стратегически цели в бъдещ държавен интерес.Във връзка с гореказаното, ВОС предлага в проект „НПР България 2030“, към едната от трите цели – “Демографски подем”, да бъде добавена следната допълнителна “Ос на развитие“:

следва пълният текст на писмото

Download (PDF, 715KB)