Временни обществени съвети на българите в чужбина

Инициатива “Искаме да гласуваме”

Инициатива “Гласуване без граници”

Инициатива glasuvam.org

Интернет медия Eurochicago.com

 

28 май 2013г.

Тулуза, Париж, Чикаго, Сидней, Цюрих, Торонто, Мюнхен, Франкфурт, София

До

Г-н Михаил Миков

Председател на Народното събрание на Р. България

Г-жа Мая Манолова

Зам.-председател на НС на Р. България

Председател на Временната комисия за ПОДНС

Г-н Бойко Борисов

Председател на ПГ на ГЕРБ

Г-н Сергей Станишев

Председател на ПГ на Коалиция за България

Г-н Лютви Mестан

Председател на ПГ на ДПС

Г-н Волен Сидеров

Председател на ПГ на Атака

Относно : Проект за Правилник за организацията и дейността на Народното събрание

 

Уважаема г-жо Манолова,

Уважаеми господа,

На проведените преди броени дни избори за 42-ро Народно събрание, близо 116 000 български граждани живеещи извън страната упражниха конституционното си право на глас, въпреки трудностите, които съпътстваха откриването на избирателни секции в чужбина и няколкочасовото чакане, понякога под дъжда, в редица градове като станалия вече емблематичен Лондон (2085 гласували в посолството и още 1685 в район Тотнъм), но и Париж (1109), Берлин (1218), Mюнхен (1472), Франкфурт (1062), Виена (1551), Атина (1443), Mадрид (1300) и др.

По своя брой, гласувалите български избиратели извън страната, са повече отколкото гласувалите в 17 от 31 области в страната, взети поотделно.

Съгласно Конституцията на Република България (чл. 26, ал. 1), българските граждани се ползват с еднакви права и задължения, където и да се намират те.

По оценки на МВнР, българските граждани живеещи извън страната надхвърлят 1,5 млн. души. Поради възрастовата си структура, българската общност в чужбина се характеризира с висок естествен прираст; броят на родените в чужбина българчета след 1989г. се оценява на най-малко 200 000.

По официални данни на БНБ, българите в чужбина имат значителен принос в българската икономика, като всяка година само нетните банкови преводи във валута са на стойност между 1 и 2 млрд. евро, гарантирайки стабилността на валутния борд.

Така, както от юридическа, така и от житейска гледна точка, българските граждани живеещи в чужбина, са пълноценна част от българската нация.

Въпреки това, българските избиратели в чужбина не могат да гласуват за кандидатски листи или независими кандидати и съответно не излъчват народни представители в Народното събрание, които да ги представляват в парламентарния дебат, така както народните представители от Кюстендил, Видин, София, Кърджали или другаде представляват освен нацията и специфичните проблеми на гражданите от техните избирателни райони.

Във връзка с това и докато не бъде създаден пълноценен избирателен район чужбина, което очакваме 42-рото Народно събрание да разгледа и приеме при предстоящите промени на Изборния кодекс, се обръщаме към вас със следните предложения, които да залегнат в Правилника за организацията и дейността на Народното събрани :

– всяка от парламентарните групи определя най-малко по един свой член (например някой от зам.-председателите) като народен представител за контакт по въпросите за българите от чужбина. По-големите парламентарни групи (над 50 члена) излъчват най-малко двама народни представители.

– да се сформира подкомисия по въпросите на българите извън страната към комисията по Външни работи или към Правна комисия.

Убедени сме, че след като 41-то Народно събрание излъчи 10 парламентарни делегации към международни институции в т.ч. и авторитетната Интерпарламентарна асамблея по православие, както и десетки групи за приятелство с народите на Чили, Уругвай, Иран, Тайланд, Куба и други безспорно приоритетни за външната политика на България нации, народните представители ще подкрепят предложението ни.

Относно работата на Народното събрание, и с цел създаване на по-добри условия за участие на неправителствените организации, активни граждани и други заинтересовани в парламентарната дейност, прозрачност, модерност и доверие в законодателната дейност, поддържаме и следните предложения :

– онлайн излъчване на заседанията на парламентарните комисии ;

– възможност за телеконферентно участие (например по скайп или други безплатни платформи) на неправителствения сектор в заседанията на комисиите – това ще даде възможност най-напред на НПО от провинцията, но и на българите извън страната, да бъдат в полза на работата на комисиите;

– публикуване на направените предложения и становища по законопроекти както от НПО, така и държавните институции, които да са неразделна част от доклада на комисията, разглеждаща законопроекта;

– публикуване на стенограмите от заседанията на Комисията по външни работи и национална сигурност, когато не става дума за чувствителна информация ;

– да бъдат определени приемни дни и часове на народните представители, както и телефон и и-мейл за контакт;

Убедени сме, че тези няколко предложения ще допринесат както за засилване на авторитета на Народното събрание в обществото, така и за постигане на най-важното в една представителна демокрация – увереност у избирателите, че законодателят ги представлява и че неговата дейност отразява интересите на нацията.

За Временни Обществени съвети на българите в чужбина www.globalbulgaria.org

Стефан Mанов, Франция stephan.manov@gmx.fr

Любомир Гаврилов, Франция lubomir.gavrilov@free.fr

Тася Тасова, Австралия tasiatassova@hotmail.com

Петранка Стаматова, САЩ stamatova@comcast.net

Димитър Иванов, Швейцария dimiter.ivanov@outlook.com

Димитрина Ланг, Германия dimitrina.lang@gmx.de

За Инициатива “Искаме да гласуваме” www.iskamedaglasuvame.com

Красимир Гаджоков, Канада (Торонто) gadjokov@gmail.com

За Инициатива “Гласуване без граници”

Атанас Чобанов, Франция (Париж) parisvesti@gmail.com

За Инициатива Glasuvam.org

Боян Юруков , Германия yurukov@gmail.com

За Интернет медия Eurochicago.com

Мариана Христова, България nedelya@gmail.com