Предложения за промени в изборното законодателство на ОС на българите в чужбина

23 юни 2013 г.

Предложения за промени в изборното законодателство

Настоящото становище очертава принципните предложения на Временните обществени съвети на българите в чужбина относно предстоящите промени в изборното законодателство. Конкретните законодателни текстове, технически детайли и механизми ще бъдат предмет на подробно становище в процеса на работа на Временната парламентарна комисия за изработване на нов изборен кодекс.

1. Утвърждаване на активното избирателно право на българските граждани живеещи извън страната чрез облекчаване на условията за откриване на избирателни секции и подобряване на организацията по гласуването в чужбина, в духа на препоръките на ПАСЕ*,

Относно образуването на избирателни секции :

– премахване на фактическата активна регистрация на избирателите в чужбина за всеки избор, като секции се откриват автоматично във всички населени места, в които на предходни избори са гласували поне 100 избиратели, без изискване на минимален брой предварителни заявления, както и във всички дипломатически и консулски представителства в т.ч. и в градовете с почетни консулства.

– в населените места, в които не са се провеждали избори или са гласували по-малко от 100 избиратели, секции да се откриват при 40 избиратели заявили желание за това.

– облекчено откриване на втора и следващи секции в градовете, в които на предходни избори са гласували над 500 души.

– възможност секции да се откриват и в други случаи, по преценка на ръководителите на задграничните представителства

За оценка на необходимия брой избирателни секции по държави, трябва да се използва информацията от Национална база данни “Население”, поддържана от ГД ГРАО, за броя български граждани с деклариран настоящ адрес в чужбина по държави (общо около 615 000), така че да се подобри географското покритие с избирателни секции и увеличи съществено възможността за упражняване на активното избирателно право.

Процедурата по подаване на заявления за гласуване извън страната да бъде изчистена от ненужните административни и технически спънки като бъде съобразена с целта на закона и характера на този подготвителен етап от изборния процес, а именно организационно указание към изборната администрация къде да образува избирателни секции за удобство на българските избиратели извън страната.

При подаване на заявления по интернет, изискваните в он-лайн формуляра лични данни да не надхвърлят необходимото за постигане на целта на закона.

Събирането и подаването на заявления в т.ч. и по писмо да отчита житейската практика – този процес така или иначе се организира от българските дружества по места, инициативни комитети и активи граждани.

Избирателите подали заявления за гласуване извън страната да не се включват в забранителния списък, лишаващ ги от право да гласуват, ако междувременно се завърнат в страната (вж. духа на Решение №12 на Конституционния съд по к. дело №11/2011г.).

Организацията на изборите извън дипломатическите и консулски представителства да се осъществява в тясно сътрудничество с българските дружества и неправителствени организации по места. Те съдействат както за набирането на заявления за откриване на избирателни секции в дадено населено място, така и осигуряват, напълно безплатно, логистична подкрепа по организацията на изборите – връзка с местната администрация, наемане не зала, осигуряване на задължителната за някои държави застраховка гражданска отговорност, изборна техника (урна, тъмна стаичка, скенер, мобилен интернет…) и т.н.

Това фактическо положение трябва да намери отражение в изборното законодателство:

– ръководителите на дипломатическите представителства да се обръщат за съдействие към тях незабавно след насрочване на датата на изборите.

– при отсъствие на предложения за членове на СИК от политическите партии, избирателни комисиите да се назначават отчитайки предложенията на българските дружества и неправителствени организации по места.

2. Въвеждане на постоянни избирателни списъци за живеещите в чужбина, по държави, въз основа на данните на ГД ГРАО за деклариран настоящ адрес извън страната.

Броят на избирателните секции по държави да е най-малко пропорционален на броя български граждани, декларирали настоящ адрес в съответната държава.

Тази мярка не само ще подобри условията за гласуване в чужбина, но ще позволи да се прочистят до известна степен избирателните списъци в страната от т.нар. “фантоми” или “мъртви души”, както много мило биват наричани над 1 млн. български граждани живеещи извън страната. Всъщност тези избиратели са включени в избирателните списъци, тъй като според изборното законодателство от последните 20 години списъците се съставят по постоянен адрес, а съгласно Закона за гражданската регистрация, всеки български гражданин има постоянен адрес в страната.

Поради това предлагаме, избирателните списъци в страната също да са по настоящ адрес.

За да бъде този механизъм реално работещ, необходимо е да се облекчи процедурата за промяна на настоящия адрес в Закона за гражданската регистрация като се предвиди тя да се извършва дистанционно по Интернет, но при адекватна проверка на самоличността на заявителя (например проверка на съвкупност от лични данни на заявителя като тази използвана на последните избори за он-лайн подаване на заявления за гласуване извън страната – три имена, ЕГН, номер на лична карта, дата и място на издаване, орган на издаване, постоянен адрес по лична карта… чрез моментна он-лайн справка с Национална база данни “Население” на ГД ГРАО; потвърждаване на промяната по смс на мобилен телефон на заявителя и чрез писмо от администрацията).

3. Гарантиране на всеобщото избирателно право и повишаване на избирателната активност чрез въвеждане на гласуване по Интернет.

Конкретно, на изборите за Европейски парламент през 2014г. да бъде организирано широко пилотно гласуване по Интернет, в страната и чужбина.

Изразяваме принципни резерви относно машинното гласуване от терминали като нетрадиционно за европейската изборна практика, както и в чисто технически аспект – необходимостта от изпращане на терминалите в секциите извън страната неминуемо крие риск да се превърне в бариера за активното избирателно право на българите в чужбина.

4. Създаване на пълноценен избирателен район “чужбина”, в който да могат да се регистрират кандидатски листи и независими кандидати както в избирателните райони в страната. Този район да има три под-района : Европа, Америка и Океания, Азия и Африка.

По този начин ще бъде гарантирано равното избирателно право на българските граждани извън страната, които ще могат да избират пряко народни представители, както сънародниците в страната. Такава е практиката в редица европейски и балкански държави – Франция, Италия, Португалия, Македония, Хърватска и Румъния.

Сегашната ситуация, при която гласовете на българите в чужбина се преливат към гласовете, подадени в страната, обезсмисля вота и обезкуражава българските граждани зад граница, а от друга страна деформира вота на избирателите в страната.

Създаването на избирателен район “чужбина” няма да промени броя депутати на влезлите в парламента партии (при един и същи изборни резултати на национално ниво), а само ще повлияе на разпределението на мандатите по изборни райони, от които ще бъдат излъчени депутатите. Например, партия А вместо да има двама депутата от Бургас, ще има един оттам и втори от район Европа. Партия Б вместо да има трима депутата от Кърджали, ще има двама оттам и един от район Азия. Числеността на техните парламентарни групи обаче остава непроменена спрямо сегашната ситуация.

5. Окрупняване на избирателните райони в страната, така че цената на един депутатски мандат да е приблизително еднаква за всички избирателни райони.

В приложение на настоящото становище е илюстрирана избирателна система, която позволява да се запазят досегашните кандидатски листи по области, традиционни за българската изборна практика от последните 23 години, едновременно с окрупняването на избирателните райони по границите на европейските райони за планиране.

Подкрепяме преференциалния вот с нисък праг, но само при положение, че тежестта на един мандат е приблизително еднаква в различните райони т.е. след прерайониране. В противен случай преференциите ще доведат до несъстоятелни политически резултати. Ако на изборите на 12 май 2013г. действаше 5% преференция,  депутат от Видин щеше да може да влезе в парламента с 24 преференциални гласа; в София-23 на кандидат-депутат от същата партия щяха да му трябват само 58 преференциални гласа; в Бургас, кандидат от друга партия би станал депутат с 390 преференциални гласа. И т.н.

Тези парадокси на изборната математика ще се засилят особено много, ако прагът за влизане в парламента се свали на 3% или 2% и голям брой малки партии с 5-8 депутата влязат в Народното събрание.

6. Изборната методика за изчисляване и разпределяне на депутатските мандати да бъде подробно разписана в Изборния кодекс, а не да се приема с решение на ЦИК. За това многократно е призовавал Конституционният съд на Република България в решенията си, такива са препоръките на Венецианската комисия.

Броят депутатски мандати за всеки изборен район да се определя пропорционално на населението с настоящ адрес в съответния район (по данни от регистъра на населението), а не според преброяването на Националния статистически институт.

7. Относно Централната избирателна комисия, предлагаме

– да е постоянно действащ орган, чиито членовете нямат друга професионална дейност по времена мандата им с изкл. на дейностите, които са разрешени за народните представители ; изискване най-малко 1/5 от състава да не са юристи.

– към комисията да се сформира Обществен съвет от представители на регистрираните за наблюдатели неправителствени организации;

– в работата на комисията да участват със съвещателен глас представители на всички регистрирани за дадения избор партии;

– изрично посочване в кодекса на възможност за обжалване пред съда на всички актове на ЦИК от широк кръг субекти вкл. и отделния избирател.

– публикуване на стенограмите от заседанията на ЦИК в разумен срок (3 дена в период на избори), без редактиране и премахване на пасажи (каквото се практикува в момента!), незабавно публикуване на видео-записите (архив) от заседанията, на начина на гласуване на всеки член на ЦИК, отсъствията.

8. Условията за регистрация на участниците в изборите – партии и независими кандидати,  трябва  внимателно да бъдат преценени с оглед постигане на адекватен баланс между, от една страна, необходимия политически плурализъм и отваряне към гражданското общество и от друга, гаранции за сериозност на политическите субекти и прекратяване на злоупотребите с лични данни на избиратели.

По действащото законодателство, за регистрация на партия е необходимо тя да внесе в ЦИК подписка от най-малко 7000 избиратели. За независим кандидат изискването е 3% от броя избиратели от съответния район, но не повече от 5000. Данните от подписките се проверяват от ГД ГРАО за съответствие на името на лицето с вписаното ЕГН и проверка на избирателните му права. Проверката се извършва след депозирането на подписката в ЦИК или РИК. Участниците в изборния процес нямат възможност да проверят предварително достоверността на подадените подписки. Практиката показва, че при проверката значителен брой записи се оказват нередовни. Сред подписалите се оказват малолетни, но и лица лишени от избирателно право. С Изборния кодекс беше въведено за пръв път и изискване да няма дублирани записи с подписка на друга партия. Предвид кратките срокове в предизборния период, често партиите и особено независимите кандидати, чиито подписки след проверката се оказват с недостатъчен брой записи, нямат техническо време, за да ги допълнят и биват заличени от ЦИК/РИК.

Всъщност, публична тайна е, че от години повечето партии вместо да набират подписи сред симпатизантите си, “пазаруват” масиви данни от три имена и ЕГН, изтекли от частни фирми, застрахователни компании, фондове от масовата приватизация и т.н. За тази търговия всички партии свенливо мълчат.

И наистина, няма друго обяснение за големия брой невалидни записи, открити при проверката на ГД ГРАО, както и за факта, че повечето от партиите явили се на изборите печелят по-малко гласове отколкото депозираната в ЦИК подписка.

На Избори 2013г. бяха успешно регистрирани 63 партии (няколко други бяха заличени поради недостигащ брой подписи). Според данни публикувани от Института за развитие на публичната среда*, за тяхната регистрация са внесени подписки съдържащи близо 1 млн. записа (точно 976 979). От тях, ГД ГРАО е проверило 671 421 записа. Невалидни се оказват 148 000 т.е. 22% ! Като само записите на лица без избирателни права (под запрещение или излежаващи присъда) са 10 704 (7,2%).

След сформирането на коалиции между някои от партиите и отказването от участие в изборите на други, в крайна сметка пред избирателя се явиха 36 политически субекта. От явилите се на изборите 36 партии и коалиции, 21 т.е. над 58% получиха няколкократно по-малко гласове отколкото са подписите послужили за  регистрацията им !

Предлагаме :

– броят на подкрепящите регистрацията на дадена партия да бъде намален от 7000 на 2500, като подкрепата се декларира директно от избирателя на специално създадена за целта страница на интернет сайта на Централната избирателна комисия. Числото 2500 е съобразено с изискванията на Закона за политическите партии за регистрация на политическа партия (вж. чл. 15 ал. 3 т. 7).

Процедурата трябва да гарантира автентичността на волята на заявителя. Такава процедура беше използвана на последните избори за он-лайн подаване на заявления за гласуване извън страната – заявителят посочва съвкупност от лични данни (вж. т. 2 по-горе), чиято уникална комбинация се проверява за достоверност чрез моментна он-лайн справка в Национална база данни “Население”. Заявяването се потвърждава със смс на посочен от заявителя мобилен номер. Броят заявили подкрепа за дадена партия лица се публикува незабавно. Личните данни на подкрепилите дадена партия лица не са публикуват и не се предоставят на партиите. Това ще гарантира, от една страна, яснота за партиите, които желаят да се регистрират, колко лица към дадена дата са подкрепили тяхната регистрация, от друга, ще прекрати търговията с лични данни и участието в изборите на субекти с нулева обществена подкрепа, но с финансов ресурс за пазаруване на списъци с лични данни.

– коалиции от партии да се регистрират също с 2500 избиратели като се върне стария режим на регистрация действал преди приемането на Изборния кодекс – коалициите да се регистрират директно като такива, а не да се налага всички желаещи да сформират коалиция партии да се регистрират първоначално всяка поотделно. Логиката е да се насърчи участието на малките партии, които самостоятелно трудно биха покрили изискванията за регистрация и които така или иначе нямат шанс да влязат самостоятелно в парламента при запазване на 4% бариера. Същевременно, това оздравява предизборната среда и избягва размиването на политическата оферта между неразумно голям брой субекти.

– независими кандидати да се регистрират при подкрепа от 700 избиратели вместо 5000, по идентична процедура чрез он-лайн формуляр и проверка на автентичността на избирателите заявили подкрепа.

Чрез института на независимия кандидат, сегашната пропорционална избирателна система дава възможност за мажоритарен избор на качествени непартийни кандидати, при условие че се облекчат изискванията за тяхната регистрация.

9. Отпадане на конституционната забрана граждани с друго освен българско гражданство да бъдат избирани за народни представители.

_____________________

За Временни Обществени съвети на българите в чужбина ,

Стефан Манов

Любомир Гаврилов

Тася Тасoва

 

*Ограничената мисия наблюдатели от ПАСЕ на президентските избори през октомври 2011 формулира следната препоръка към България по отношение гласуването в чужбина : ” 57. Arrangements for outofcountry voting should also be significantly improved to ensure genuinely universal suffrage. ”

Превод на български : ” 57. Редът и условията за гласуване в чужбина трябва съществено да се подобрят за да гарантират наистина всеобщо избирателно право. “

Вж. http://assembly.coe.int/Main.asp?link=/Documents/WorkingDocs/Doc11/EDOC12796.htm

Comments

Предложения за промени в изборното законодателство на ОС на българите в чужбина — 2 Comments

  1. Най-демократичната и представителна избирателна система е когато кандидатите събират необходимият брой гласове от цялата страна и така влизат в парламента. Това е технически изпълнимо в съвременни условия. При 240 народни представители и 6 милиона избиратели, на един народен представител се падат 25 000 гласоподаватели. Как се прави това? Прави се с електронно гласуване и, когато един кандидат събере тези 25 000, светва червен надпис, че е избран и за него не може вече да се гласува. В края на изборният ден резултатът се знае. Тези ,които не са събрали 25 000 гласа, се класират в низходящ ред и попълват незаетите места. https://www.facebook.com/notes/%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2/%D0%B8%D0%B7%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0/397742080336029

  2. Pingback: Подписките и online - Отворен парламент