писмо до ЦИК и MВнР във връзка с подготовката на предсрочните избори за НС относно реда и условията за гласуване в чужбина и необходимостта от информационна кампания

Временни обществени съвети на българите в чужбина

Инициатива “Искаме да гласуваме”

Инициатива “Гласуване без граници”

Инициатива glasuvam.org

 

1 март 2013г.

Тулуза, Париж, Чикаго, Сидней, Цюрих, Торонто, Франкфурт

До

Централна избирателна комисия

Чрез Г-жа Красимира Медарова – Председател

Г-н Николай Mладенов

Министър на външните работи на Р. България

Копие : Г-жа Искра Фидосова,

председател Комисия по правни въпроси

Г-н Валери Борисов

Зам.-министър в MТИТС

Г-н Михаил Константинов

“Информационно обслужване” ЕАД

Г-н Иван Гетов

Директор ГД “ГРАО” към MРРБ

Уважаема г-жо Председател, уважаеми г-жи и г-да членове на ЦИК,

Уважаеми г-н Министър,

На 21.02.2013г. с указ на Президента бяха публикувани в извънредния брой 17 на Държавен вестник промени в Изборния кодекс, окончателно приети от Народното събрание на сесията на 13 и 14 февруари 2013г.

Промените са многобройни и съществени, но бихме желали да обърнем по-специално внимание на тези, с които се прецизира реда и начина за откриване на избирателни секции извън страната и в частност електронния начин на подаване на заявленията за гласуване, предвидени в чл. 44 от ИК.

Важно е да се отбележи, че както става ясно от стенограмите на парламентарните дебати, според законодателя това прецизиране се налагала поради неправилното разбиране и прилагане на вече приетите през 2011г. текстове на Изборния кодекс, довело до съществено ограничаване на избирателните права на българските граждани в чужбина.

Предвид възникналата междувременно ситуация на предсрочни избори и изключително кратките срокове, се обръщаме към вас с настоятелно искане час по скоро настъпилите промени да влязат в действие.

За ваше удобство, в следващите страници излагаме детайлно характерът на направените промени и структурираме произтичащите от тях конкретни стъпки.

Съгласно приетия текст :

§ 19. В чл. 44 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2 изречение първо се изменя така: „Български гражданин, който отговаря на условията по чл. 3, ал. 1 или 2 и желае да гласува, заявява това не по-късно от 30 дни преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично, чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия, като постъпилите електронно заявления се публикуват незабавно на интернет страницата на Централната избирателна комисия при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.“

2. Създават се нови ал. 3 и 4:

(3) Централната избирателна комисия изпраща информацията по ал. 2, изречение второ, постъпила през интернет страницата на комисията до Министерството на външните работи. Министерството на външните работи обобщава данните по отделни държави и ги изпраща до ръководителите на съответните дипломатически и консулски представителства на Република България за вписване на лицата в списъците по ал. 1.

(4) Лицата, които не са вписвани в списък по ал. 1, могат да обжалват невписването им в срок до три дни от публикуването на списъка пред Централната избирателна комисия, която се произнася в срок до три дни с решение, което се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.“

3. Досегашната ал. 3 става ал. 5.

4. Досегашната ал. 4 става ал. 6 и в нея в изречение второ след думата „държави“ се добавя „и от Централната избирателна комисия, получени по реда на ал. 3“.

5. Досегашните ал. 5, 6 и 7 стават съответно ал. 7, 8 и 9.

За да се разбере намерението на законодателя в неговата цялост, посочваме и извадка от стенограмата на заседанието на Комисията по правни въпроси проведено на 29.11.2012г. (пълният текст на стенограмите от дебатите в Правна комисия е даден в приложение, както и стенограмите от заседанието на парламента на 2.06.2011г. при първоначалното приемане на тези текстове, тъй като гласуваните промени се вписват в логиката на проведения тогава дебат)

Предс. Искра Фидосова:

Чл. 44 – електронна форма за подаване на заявленията за образуване на секции за гласуването в чужбина. Водихме разговори, писах писмо до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и получихме отговор…. Заповядайте, г-н Борисов.

Валери Борисов:

Предлагаме текстът на чл. 44, ал. 2 да бъде изменен така:

(2) Български гражданин, който желае да гласува, заявява това не по-късно от 25 дни (вие можете да сложите и 30 дни) преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава (До тук няма промяна. И тук е нашето предложение.) или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия.”

Нататък следва текстът такъв, какъвто е. Допълнението е „или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия.” Тук става дума само за подаване на заявление за желание да гласува някъде в чужбина.

Нашите аргументи са следните. Писмено, на хартия, човекът може да изяви желание да гласува в даден град в чужбина, но в 21 век добре е той да може да го направи по електронен път. Как? Специална страница, която така или иначе се поддържа в интернет на Централната избирателна комисия, която е в защитена среда. Ще бъде разработена една електронна форма на заявление, в която избирателят ще посочи тези данни, които Централната избирателна комисия или в Избирателния кодекс са записани ….. По този начин улесняваме нашите съграждани, живеещи в чужбина, да не пишат на хартия, саморъчен подпис, да го пращат по пощата и това да се трупа в задграничните ни представителства.

Предс. Искра Фидосова:

Ограничения във формата няма да има?

Валери Борисов:

Ограничения във формата няма да има, защото това е една електронна форма, която се намира в интернет пространството. Данните от тази електронна форма ще се съхраняват в Централната избирателна комисия в защитена среда. Така или иначе днес Централната избирателна комисия има своята интернет страница, на която публикуваме и резултатите не знам колко години назад. Това не е технически проблем да бъде реализирано. Така още веднъж улесняваме избирателите, които живеят зад граница. Не само тях, а и изборната администрация, да си го кажем откровено. Защото много по-лесно е да бъдат обработвани данни в електронен вид, отколкото някой да брои хартиите в еди-кой си град зад граница на явилите се, примерно, 83 души. Това става практически мигновено през една електронна система. Това са нашите аргументи в подкрепа на предложението за чл. 44, ал. 2. Благодаря.

Предс. Искра Фидосова:

Колеги, аз съм в течение на този въпрос. Направихме две срещи и това е най-чистият вариант засега. Доста умувахме как да стане, съобразявайки се с всички пропуски от последните избори. Грешката, която се направи, да се изпращат заявления от български граждани в pdf формат, който не е такъв да се връща и не се откриха секции на много места в чужбина, заради това ограничение, което никой от нас като законодател никога не си е представял и помислил. Електронна форма и като се съветвахме с експертите, поне аз съм се съветвала с 5 и нито един от тях не каза, че електронна форма означава формат, ограничен pdf и каквото и да било. Ако това ще сложи край на спора и ще прегради възможността ЦИК да направят нова интерпретация.

Валери Борисов: ….

Казахме, че има два канала за подаване на заявление. Единият е електронният, а другият е хартиеният през дипломатическите консулства. В момента, в който е получена хартията в дипломатическото представителство на България зад граница, някой от служителите в това представителство в чужбина въвежда тези данни в същата система на ЦИК. … Първо се определят населените места, но за да се определят населените места ЦИК трябва да има информацията. След това ЦИК връща информацията на външно министерство.

В резюме, новите разпоредби на чл. 44 заедно с другите съотносими текстове на Изборния кодекс, в частност чл. 74, предполагат следния алгоритъм на процеса по откриване на избирателни секции извън страната (виж и илюстративна схема по-долу) :

1. Водещата роля в регистрирането на заявленията на българските граждани в чужбина за гласуване в дадено населено място извън страната, се прехвърля от MВнР на ЦИК. Така ЦИК става институцията отговорна за цялостния процес от регистриране на заявленията до определяне на населените места, в които се откриват избирателни секции. Този интегриран процес позволява максимална ефективност и избягва евентуални пропуски и грешки и е в съответствие с препоръките на Венецианската комисия за ролята на независимата изборна администрация, както и с философията на новите отговорности на ЦИК разписани в новоприетата т. 22в на чл. 26 ал. 1 относно националния списък на лицата с избирателни права. На MВнР е поверена, както и досега, техническата организация на изборния процес в чужбина, както и публикуването на избирателните списъци по държави, след като ЦИК е обявила населените места, в които се откриват секции.

2. За целта, ЦИК създава специализирана интернет страница, на която чрез електронен онлайн формуляр българските граждани в чужбина заявят желание да гласуват в дадено населено място извън страната. По дефиниция, на онлайн формуляр саморъчен подпис не се полага. Това е ясно посочено в стенограмата от заседанието на Правна комисия. Виждането на законодателя е процедурата да е максимално облекчена. Не се предвижда друга проверка за достоверност на заявителя освен комбинацията “три имена – ЕГН”. Попълват се, разбира се, и другите предвидени в чл. 44 ал. 2 лични данни, а именно постоянен адрес в страната и адрес на пребиваване в чужбина. Няма изискване за електронен подпис (виж и стенограми от дебат в пленарна зала 2.06.2011г. при първоначалното приемане на текстовете за електронен начин на подаване на заявления)

Детайлните функционални характеристики на тази интернет страница представяме по-нататък.

3. Възможността за подаване на заявления в писмен вид до дипломатическите представителства (ДП) се запазва. Както става ясно от стенограмата, логиката на законодателя е постъпилите по този начин заявления да се въвеждат незабавно от служител в ДП в страницата на ЦИК, където да се централизира информацията. (забележка : текстът на новата ал. 3 на чл. 44 трябва да се разбира във връзка с публикуването на избирателния списък по досегашната ал. 6, преномерирана на ал.8 )

4. След изтичане на срока за подаване на заявления за гласуване извън страната, т.е. на 29-тия ден, ЦИК обобщава информацията и приема решение за откриване на секции в чужбина, съгласно правомощията си по чл. 26 ал.1 т. 40, но не по-късно от 21 дена преди изборния ден (чл. 74 ал. 5).

Съгласно приетите промени в чл. 26 ал.7 на ИК, решенията на ЦИК по чл. 26 ал.1 т. 40 са занапред изрично изброени сред обжалваемите пред ВАС по съкратена процедура.

А с новата ал. 4 на чл. 44 отделно е дадена възможност на гражданите да обжалват невписването им в избирателен списък за гласуване извън страната.

Тези промени целят да дадат ясна правна рамка за съдебна защита на изборните права на българите в чужбина и показват ясното виждане на законодателя, че процесът по откриване на избирателни секции в чужбина има най-напред за цел да гарантира фундаменталните права на българските граждани.

5. След като определи населените места извън страната, в които ще се откриват избирателни секции, ЦИК предава на MВнР данните за публикуване на избирателните списъци по държави и секции. Логиката е следната : ЦИК разполага с всички заявления за гласуване постъпили от българските граждани в чужбина, вкл. и такива за градове, в които не е достигната изискваната бройка за откриване на секция предвидена в чл. 74 ал. 4. От този масив, ЦИК прави извадка само на лицата, които са подали заявление за населено място, в което ще има избирателна секция. Този масив данни се предава на MВнР за публикуване. MВнР публикува списъците не по-късно от 18 дни преди изборите (чл. 44 стара ал. 6 преномерирана на ал. 8).

Функционални характеристики на специалната интернет страница на ЦИК

1. Страницата позволява чрез онлайн формуляр да се подаде заявлението предвидено в чл. 44 ал. 2 като съдържа необходимите полета съгласно посочените в текста на разпоредбата реквизити. Страницата дава възможност на заявителя да посочи и и-мейл адрес за бърза обратна връзка, при негово желание.

2. След попълване на личните данни, заявителят посочва държавата и населеното място, в което желае да гласува. Посочването става от падащо меню. За да се намали риска от грешки, системата посочва първо списък от държави, а след като заявителят избере държава, подсказва и списък от населени места – това са населените места, в които вече се е гласувало на предходни избори (за улеснение са посочени в приложение). Системата дава възможност и за свободен избор – поле “Друго” – с посочване на името на населеното място от заявителя.

3. След онлайн попълване и подаване на заявлението, системата изписва на екрана потвърждение, а ако заявителят е посочил и-мейл за обратна връзка, изпраща потвърждението и на този адрес. Системата обработва и регистрира автоматично подаденото заявление.

4. Страницата дава възможност на заявителя да провери незабавно дали подаденото заявление е прието и отчетено. Проверката става по начина, който съществува от години на сайта на ГД “ГРАО” http://www.grao.bg/elections/ , а именно по ЕГН и лично име. Системата връща като информация посочените от заявителя държава и населено място, в което желае да гласува.

5. Съгласно текста на приетите промени, системата обобщава незабавно подаваните заявления и ги публикува при спазване на закона за личните данни. На практика, това означава, че се дава възможност на потребителите, свободно и във всеки момент, да консултират броя подадени заявления по държави и населени места. За повече прегледност, това трябва да става на интерактивна карта на света. Като пример за такава карта можем да посочим сайта http://glasuvam.org/ .

Информационна кампания

С чл. 26 ал. 1 т. 25 от Изборния кодекс законодателят е вменил на Централната избирателна комисия задължението да “организира и провежда чрез средствата за масова информация разяснителна кампания относно правата и задълженията на гражданите в подготовката и произвеждането на изборите”.

Настояваме в процеса на подготовка на изборите в чужбина, ЦИК, подпомагана от MВнР, да осъществи задълбочена информационна кампания за реда и условията за откриване на избирателни секции и гласуването зад граница.

За целта, смятаме за необходимо да се използват следните информационни канали :

1. информационни видео клипове по българските сателитни телевизионни канали по модела на информационната кампания за лицата желаещи да гласуват в мобилни секции.

2. информационни банери на сайтовете на българските интернет медии в т.ч. и тези зад граница. Убедени сме, че последните ще откликнат и предоставят рекламно място безплатно. Списък на български медии зад граница може да се получи от БТА, която организира редовно годишни срещи на българските медии зад граница. При необходимост, имаме готовност да посочим и предложения за интернет медии от страната, традиционно четени в чужбина.

3. Изпращане на информационни и-мейли до българските организации в чужбина и до активни граждани. За целта могат да се ползват следните бази данни :

– и-мейл адреси на лицата подали заявление за гласуване по електронен път при предходните избори (2011г.), налични в MВнР и дипломатическите и консулски представителства

– списък на дружествата регистрирани от Държавната агенция за българите в чужбина

– списък контакти на Министерство на образованието, младежта и науката по програма “Родна реч”

– списък контакти, наличен в политическия кабинет на вицепремиера в оставка Дянков, отговарящ за българите в чужбина

– списък контакти, наличен в кабинет на вицепрезидента M. Попова във връзка с конференцията за българите в чужбина проведена в Брюксел 7-8 ноември 2012г.

– MВнР да инструктира посланиците и консулите в т.ч. и почетните консули да комуникират активно до организациите и гражданите, с които са в контакт.

4. Публикуване на информационни съобщения в български групи в социалните мрежи. При необходимост, бихме могли да съдействаме за това.

5. Институционална комуникация на сайтовете на Централната избирателна комисия, Министерство на външните работи, дипломатическите и консулски представителства, както и на често посещаваните сайтове на държавната администрация (здравни осигуровки, лични документи…).

Технически мерки за подобряване на организацията на изборите в чужбина

Приемането на няколко прости и логични мерки, които са изцяло от компетенциите на ЦИК и MВнР, ще доведат не само до по-добра организация на гласуването в чужбина, но и ще облекчат работата на администрацията и ще намалят разходите по провеждане на изборите в чужбина.

1. В инструкциите на ЦИК да бъде разписано, че за откриване на избирателна секция в градовете с български дипломатически и консулски представителства в т.ч. и в почетните консулски представителства, необходимият брой заявления е 20 (вж. юридическата обосновка на Дирекция “Правна” на MВнР*).

2. В ЦИК да бъде определен член/членове отговорници за избирателен район “Чужбина”, така както има за всички избирателни райони в страната.

3.. Организацията на изборите извън дипломатическите и консулски представителства да се осъществява в тясно сътрудничество с българските дружества и неправителствени организации в чужбина. Те могат да съдействат както за набирането на критичния минимум от заявления за откриване на избирателни секции в дадено населено място, така и осигуряват, напълно безплатно, логистична подкрепа по организацията на изборите – връзка с местната администрация, наемане не зала, осигуряване на задължителната за някои държави застраховка гражданска отговорност, изборна техника (урна, тъмна стаичка, скенер, мобилен интернет…) и т.н.

Това фактическо положение, което съществува от години, трябва да бъде официализирано в инструкциите на ЦИК и MВнР. Инструкциите да предвиждат ръководителите на дипломатическите представителства да се обърнат за съдействие към организациите по места незабавно след насрочване на датата на изборите.

4. При отсъствие на предложения за членове на СИК от политическите партии, чл. 37 ал. 13 ИК предвижда избирателни комисиите в секциите зад граница да се назначават от ЦИК по предложение на ръководителите на ДКП или на Министъра на външните работи. В инструкциите на ЦИК да се предвиди, че в този случай трябва да се отчитат и предложенията на българските дружества и неправителствени организации по места, ако има формулирани такива. Да бъдат предвидени, още при назначаването на комисиите, равен брой резерви, предвид голямо текучество.

Тези две мерки, освен всичко друго, ще преодолеят блокирането на работата на ЦИК с нескончаеми прегласувания на състави на СИК чужбина, както стана на Избори 2011г.

5. За облекчаване работата на избирателните комисии, ЦИК трябва да възприеме модел на изборните книжа за чужбина във формат А4 (възможност за сканиране).

6. С гласуваните промени в ИК е предвидено СИК да издава заверени ксерокопия от избирателните протоколи. За секциите в чужбина, тази мярка трябва да се приложи отчитайки, че и досега в тези секции беше предвидена процедура за сканиране и изпращане по и-мейл на подписания протокол т.е. целта на закона, а именно да се избегне фалшифициране на протокола след подписването му до момента на предаването му в РИК/ЦИК е постигната. Като допълнителен елемент на гарантиране на процеса в чужбина, е предвидено в СИК извън страната да участва задължително и представител на държавата. В този смисъл, осигуряването освен на скенери, и на ксерокси в избирателните секции извън ДКП, е ненужно, а и нереалистично и допълнително ще натовари и без това не леката организация. Поради тези съображения, вместо хартиено копие, в методическите указания ЦИК да приеме, че копието може да се предостави в електронен вид т.е. сканиран файл изпратен по и-мейл, при поискване.

Съгласно Решение №°4 на Конституционния съд по к.д. №°4/2011г. и последващата практика на Върховния административен съд (вж. Определение №°11340 по адм. дело № 11160/2011г. на ВАС – Четвърто отделение), решенията на ЦИК приети във връзка с чл. 26 ал. 1 т. 4 относно реда и условията за гласуване в чужбина, имат характера на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 ал. 1 от АПК и подлежат на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок.

От друга страна, съгласно последните промени на Изборния кодекс, решенията на ЦИК във връзка с чл. 26 ал. 1 т. 40 относно списъка на населените места зад граница, в които се отриват избирателни секции, са обжалваеми пред ВАС в тридневен срок.

Г-жо Председател, г-жи и г-да членове на ЦИК,

г-н Министър,

Пожелаваме Ви успех в работата Ви, за да гарантирате спазването на едно от най-съществените граждански права, а именно активното избирателно право на българските граждани, независимо къде се намират те.

За Временни Обществени съвети на българите в чужбина www.globalbulgaria.org

Стефан Mанов, Франция stephan.manov@gmx.fr

Любомир Гаврилов, Франция lubomir.gavrilov@free.fr

Тася Тасова, Австралия tasiatassova@hotmail.com

Петранка Стаматова, САЩ (Чикаго)stamatova@comcast.net

Димитър Иванов, Швейцария dimiterjulie@hotmail.com

За Инициатива “Искаме да гласуваме” www.iskamedaglasuvame.com

Красимир Гаджоков, Канада (Торонто) gadjokov@gmail.com

За Инициатива “Гласуване без граници”

Атанас Чобанов, Франция (Париж) parisvesti@gmail.com

За Инициатива Glasuvam.org

Боян Юруков , Германия yurukov@gmail.com

С П И С Ъ К П Р И Л О Ж Е Н И Я

1. Стенограми от заседанията на Комисията по правни въпроси на 41-то Народно събрание (ноември-декември 2012г. ) във връзка с промените на текстовете на чл. 44 от Изборния кодекс.

2. Стенограма от пленарното заседание на Народното събрание от 2 юни 2011г. при приемане на Изборния кодекс.

3. Списък на населените места в чужбина, в които са били откривани избирателни секции за избори 2005, 2006, 2009, 2011.

П Р И Л О Ж Е Н И Е N° 1

Извадки от стенограми от заседанията на Комисията по правни въпроси на 41-то Народно събрание (ноември-декември 2012г. )

22.11.2012

П Р О Т О К О Л № 155

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/226/steno/ID/2699

Предс. Искра Фидосова:

Предлагаме текстът за § 16. Направихме среща с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщения. Те ни изпратиха становище, което сме ви раздали миналата или по-миналата седмица.

Предложението, което оформихме с тях, е:

„Чрез писмо или електронно заявление през интернет страницата на ЦИК.”

Каква беше идеята? На интернет страницата на ЦИК да има цялата информация, за да не стават скандали и разправии, каквито се получиха за президентските избори по дипломатически, консулски и т.н служби, всичко това да минава през страницата на ЦИК, да може да се направи справка във всеки един момент, защото в 2011 г. имахме случаи на не приемане на заявления и то многократно – нещо, което никой от нас не е допускал, когато сме подготвяли текста. И то е защото ЦИК взе онова безумно решение за PDF формата. А специалистите и експертите в тази област казаха, че в никакъв случай не може да се прави такова ограничение и в никакъв случай нашият текст „електронна форма” не означава формат PDF, GP или каквото и да било. Ние и тогава се консултирахме, когато записахме всички дружно „електронна форма”, защото никой никога от нас не си е представял, че може да става въпрос за електронен формат, за да ограничим хората. И затова сега ние така трябва да напишем текста, че да бъде ясно веднъж, че ЦИК повече такова решение е недопустимо да взима и да ограничава с формат, и в същото време говорихме, че ако минава през страницата на ЦИК, обяснението беше следното. Ако на страницата на ЦИК има формуляр-заявление, ти си го попълваш и го изпращаш през интернет страницата в електронна форма.

Въпросът беше да се изчисти, че не могат да пишат формат и да е ясно какво се има предвид под електронна форма. Писмото си остава.

Електронно заявление през интернет страницата на ЦИК.

В Закона за електронното управление гледахме дали се ползва портал, интернет страница и видяхме, че се ползват всички термини, които коментирахме. Затова накрая се предложи електронно заявление чрез интернет страницата на ЦИК. Това се съдържа и в писмото от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Те са написали, че е недопустимо да се определя PDF формат и какъвто и да било друг. Ще ви цитирам част от писмото:

Предлагаме в Решение № 41-ПВР/29.07.2011 г. на Централната избирателна комисия да отпадне ограничението за формат на сканираното изображение на саморъчно подписано заявление, в случай че се запази възможността за изпращане на такива заявления по електронен път.

Аз ви предлагам това да го приключим следващата седмица, като поканим заместник-министър Валери Борисов, който отговаря за информационните технологии и съобщенията и този текст да го гласуваме следващата седмица, за да чуете всички обяснението, да го коментираме, ако трябва. Текстът е важен. Важно е какво ще остане в стенограмата, за да не направи ЦИК ново творение след няколко месеца в тази посока.

29.11.2012 г.

П Р О Т О К О Л № 157

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/226/steno/ID/2701

Предс. Искра Фидосова:

Колеги, много ви моля да чуем предложението по втората тема накратко, защото хората ни чакаха часове наред.

Чл. 44 – електронна форма за подаване на заявленията за образуване на секции за гласуването в чужбина. Водихме разговори, писах писмо до Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и получихме отговор. Моля ви съвсем накратко по това, което се предлага като текст, за да финализираме дискусията и да можем да го приключим във вторник. Заповядайте, г-н Борисов.

Валери Борисов:

Предлагаме текстът на чл. 44, ал. 2 да бъде изменен така:

„(2) Български гражданин, който желае да гласува, заявява това не по-късно от 25 дни (вие можете да сложите и 30 дни) преди изборния ден в писмена форма чрез заявление по образец, подписано саморъчно и подадено лично чрез писмо до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава (До тук няма промяна. И тук е нашето предложение.) или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия.”

Нататък следва текстът такъв, какъвто е. Допълнението е „или чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия.” Тук става дума само за подаване на заявление за желание да гласува някъде в чужбина.

Нашите аргументи са следните. Писмено, на хартия, човекът може да изяви желание да гласува в даден град в чужбина, но в 21 век добре е той да може да го направи по електронен път. Как? Специална страница, която така или иначе се поддържа в интернет на Централната избирателна комисия, която е в защитена среда. Ще бъде разработена една електронна форма на заявление, в която избирателят ще посочи тези данни, които Централната избирателна комисия или в Избирателния кодекс са записани, например, три имена, ЕГН, защото е български гражданин, за да може да бъде проверен в ГРАО, адреса на който живее в чужбина и мястото, където желае да гласува в чужбина. На база на тази информация външно министерство преценява къде да открие изборни секции зад граница. По този начин улесняваме нашите съграждани, живеещи в чужбина, да не пишат на хартия, саморъчен подпис, да го пращат по пощата и това да се трупа в задграничните ни представителства.

Предс. Искра Фидосова:

Ограничения във формата няма да има?

Валери Борисов:

Ограничения във формата няма да има, защото това е една електронна форма, която се намира в интернет пространството. Данните от тази електронна форма ще се съхраняват в Централната избирателна комисия в защитена среда. Така или иначе днес Централната избирателна комисия има своята интернет страница, на която публикуваме и резултатите не знам колко години назад. Това не е технически проблем да бъде реализирано. Така още веднъж улесняваме избирателите, които живеят зад граница. Не само тях, а и изборната администрация, да си го кажем откровено. Защото много по-лесно е да бъдат обработвани данни в електронен вид, отколкото някой да брои хартиите в еди-кой си град зад граница на явилите се, примерно, 83 души. Това става практически мигновено през една електронна система. Това са нашите аргументи в подкрепа на предложението за чл. 44, ал. 2. Благодаря.

Предс. Искра Фидосова:

Колеги, аз съм в течение на този въпрос. Направихме две срещи и това е най-чистият вариант засега. Доста умувахме как да стане, съобразявайки се с всички пропуски от последните избори. Грешката, която се направи, да се изпращат заявления от български граждани в pdf формат, който не е такъв да се връща и не се откриха секции на много места в чужбина, заради това ограничение, което никой от нас като законодател никога не си е представял и помислил. Електронна форма и като се съветвахме с експертите, поне аз съм се съветвала с 5 и нито един от тях не каза, че електронна форма означава формат, ограничен pdf и каквото и да било. Ако това ще сложи край на спора и ще прегради възможността ЦИК да направят нова интерпретация.

Валери Борисов:

ЦИК съхранява тази информация и я изпраща на външно министерство. На база на тази информация външно министерство преценява къде и колко секции да открие. Все пак става въпрос за избори и е логично Централната избирателна комисия да е органът, който приема тези заявления. След това не е проблем. Прави се един екстракт от базата и се праща на външно министерство и те преценяват. Но дотолкова доколкото става дума за избори, ние си мислим, че ЦИК е органът. И след това ЦИК адресира до външно министерство.

Казахме, че има два канала за подаване на заявление. Единият е електронният, а другият е хартиеният през дипломатическите консулства. В момента, в който е получена хартията в дипломатическото представителство на България зад граница, някой от служителите в това представителство в чужбина въвежда тези данни в същата система на ЦИК. Това се прави, защото трябва да се обобщи тази информация във външно министерство, защото то в крайна сметка взима решение в дадена държава колко секции и в кои градове да се открият. Първо се определят населените места, но за да се определят населените места ЦИК трябва да има информацията. След това ЦИК връща информацията на външно министерство.

Предс. Искра Фидосова:

Ако сте съгласни с това да се подготвят текстовете, за да ги гласуваме и да приключваме и с този въпрос.

Колеги, понеже напредна времето, приключваме за днес.

Във вторник в 10:00 часа продължаваме. Благодаря.

04.12.2012 г.

П Р О Т О К О Л № 158

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/226/steno/ID/2707

Следващият текст, който трябва да гласуваме, е § 16, който е отложен.

Този текст е уточнен и всъщност го приехме на миналото заседание, когато тук бяха проф. Константинов и г-н Борисов. Уточнихме как става подаването на заявления електронно, подробно обясниха предложението, което направиха за ал. 1. Остана да видим редакцията финално и да гласуваме. Не сме го гласували, само уточнихме текста.

§ 16 по вносител е на Коалиция за България. В ал. 8 предлагате отказът да се впише в списъка да се обжалва, а не отказът да се приеме заявлението. Аз разбирам защо сте го предложили – заради проблема, който създаде ЦИК за pdf формата. Ние това го чистим. Ако влезем в тази спирала, няма никога да излезем. Никакви секции няма да правим в чужбина, защото всичко ще подлежи на обжалване и ще стане! Невъзможно е това. Няма човек в държавата, освен ЦИК, който да тълкува така. Писмено към всички експерти, към които сме се обърнали, към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – няма нито един от никъде, който да казва, че електронна форма може да се разбира формат. И сега, за да не се случи отново.

Те не ги приемаха заради pdf формата. Сега не могат да правят такъв отказ, защото това ще отпадне.

Мая Манолова:

Добре, но ако нещо друго се намери?

Предс. Искра Фидосова:

Изчистили сме го подробно. Писахме, че минава през сайта на ЦИК. Нямат основание. Всичко, което минава през сайта на ЦИК и електронно се попълни заявлението, те не могат да откажат да го приемат. Просто са длъжни.

Мая Манолова:

А отказът да се образува секция при събрани 100 заявления също не се обжалва?

Предс. Искра Фидосова:

Сега сме облекчили и могат и по e-mail да го пуснат. Аз само ви обръщам внимание, че това всъщност го променяме заради проблема, който създаде ЦИК с решението си, което няма нищо общо с текста. И ако продължаваме заради това, че някой грешно е консултирал или не знам какво се е случило там, ще забъркаме голяма каша.

Мая Манолова:

Тук сме предложили обжалване все пак пред ЦИК, а не някъде другаде.

Предс. Искра Фидосова:

Няма какво да обжалваш. Пращаш го и си мислиш, че е прието.

Мая Манолова:

Ако започнат пак да ги връщат на други основания?

Предс. Искра Фидосова:

Няма как, защото те ще постъпват на сайта на ЦИК. Те връщаха дипломатическите, а ние сега го изместваме. ЦИК изпраща на външно, а външно на дипломатическите представителства. И те са формално, за да разкрият, а не да преценяват. Нали ги обърнахме нещата, за да не може всеки посланик, примерно, или консул да тълкува кое може и кое не може, ги изпратихме тук.

Мая Манолова:

Аз разбирам аргументите, но предвид, че действията на ЦИК са непредвидими, аз лично не вярвам на всички органи там. Те всичките достатъчно странни решения взеха.

Предс. Искра Фидосова:

Аз не съм против, но това е безсмислено. Няма да има какво да обжалват. Няма да има отказ за вписване.

Мая Манолова:

Те ще го разберат в момента, в който не им разкрият секция и тогава ще го обжалват. Нали приемаме, че автоматично едното води към другото. Дайте тогава да напишем отказът да бъде вписан.

Предс. Искра Фидосова:

Аз точно това ви предложих, отказът да се впише, списък да се обжалва, а не точно това, с което нищо няма да дадем. Даже нататък сме го разнесли отказът да бъде вписан.

Мая Манолова:

Тук се приема по принцип и се редактира. Тук си му е мястото. Отказът да бъде включен в списъка, за да използваме действащата терминология на чл. 44. Докато провери, докато си пусне жалба.

Предс. Искра Фидосова:

Пишем нова ал. 3. Срок тридневен. И три дни да се произнесе. Накрая като свършим всичко, ще засечем сроковете.

Вижте редакциите на чл. 44. 25 дни в ал. 2 ги правим 30 и правим този текст, който миналата седмица уточнихме. Писменото е ясно, или чрез заявление по образец – чрез електронно заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия. ЦИК изпраща данните на Министерството на външните работи.

В нова ал. 4 се прави обжалването.

Ако приемем редакцията, следва да гласуваме и промяна в чл. 288, ал. 1, накрая на болтвания текст, препратката.

Подлагам на гласуване първо предложението на н.пр. Бисеров, Метин и Казак за § 16. Който е „за”, моля да гласува. Няма. Против? Няма. Осемнадесет „въздържали се”.

Мая Манолова:

Защо? Нали ги приемаме по принцип.

Предс. Искра Фидосова:

Защото тук е друго нещо. Тук пише, че отказ задължително се мотивира, изпраща се отговор на заявителя. Ние казваме, че обжалваме отказът да се впише. Няма как ЦИК да връща на всеки един мотивирано. Или който и да било.

Мая Манолова:

Но основният текст се приема по принцип. Нали така?

Предс. Искра Фидосова:

Да. Сега гласувахме на Бисеров.

Гласуваме предложението на н.пр. Фидосова, Ципов, Радев и Лазаров. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.

Мая Манолова:

Предложението на г-н Бисеров и аз го подкрепям. Ако им отказват, те не са толкова много, да им кажат защо, за да могат да жалят за това.

Предс. Искра Фидосова:

Не е така. Заради pdf формата бяха 10 хиляди 2011 г. Случаят 2011 е отказ да приемат заявленията за валидни. Като не го приемат няма да г впишат в списъка и лицето ще го обжалва, като го ням в списъка. Лицето ще напише, че вижда че го няма в списъка и обжалва.

Мая Манолова:

Не трябва ли да напишат все пак, дори да не го връщат на адресата, да го качат на сайта тия и тия заявления с такива и такива мотиви.

Предс. Искра Фидосова:

Не знам при десетки хиляди дали ще е възможно това. Не мисля!

Мая Манолова:

Смисълът на това се отнася до Европа, където ще се събират заявления, за да се разкрие секция в Тулуза. Като са 95 заявления, няма да има секция.

Предс. Искра Фидосова:

Ама нали всички заявления ще ги има качени на сайта на ЦИК и ще се виждат. Нали затова ги пратихме там. Ако са постъпили, примерно 105 заявления, а ЦИК казва, че за Тулуза са постъпили 105 от които 90 са валидни, другите веднага ще излязат, че не ги приемат поради някаква причина. Но няма да ти пише мотивиран отказ и да го връща на подателя.

Мая Манолова:

Никой няма да знае колко са заявленията. Пускаш го през ЦИК, то отива във външно.

Предс. Искра Фидосова:

Напротив, написали сме изрично, че това се оповестява на сайта. Това вече изисква една сериозна администрация, която да го прави всеки ден в тези 15-20 или 30 дни, където ще вървят тези заявления. Нали затова го пратихме на ЦИК, за да няма вариант да не се види, защото от дипломатическите, както винаги е било досега, не можеш да видиш реално по никакъв начин, включително и ние да искаме не можем да видим колко заявления са постъпили. Официално такава информация няма.

Мая Манолова:

И ЦИК е длъжен да качва на сайта тази информация?

Предс. Искра Фидосова:

Да. В ЦИК тази информация е публична. Досега не е била.

Мая Манолова:

Колко е публична? Пише ли примерно на сайта, че на тази дата има постъпили толкова заявления на Тулуза.

Предс. Искра Фидосова:

Списъците на лицата, заявили желание да гласуват, се публикуват от министъра на външните работи не по-късно от 18 дни преди изборния ден.

Мая Манолова:

Това не е това, за което говорим. Говорим за информацията колко души са депозирали искане да бъдат включени – заявления.

Предс. Искра Фидосова:

В ал. 2 липсва изречение, че информацията се оповестява публично на сайта на ЦИК на постъпилите заявления.

Мая Манолова:

ЦИК никога нищо не обявява, ако не е длъжен и то да е ясно написано. Например, подадени 1000 заявления – 10 за Франция, 6 за Тулуза от тези 10. Да има такава информация. (Това го имаше някъде.) Никъде го няма.

Предс. Искра Фидосова:

Сега сменихме реда. Първо заявленията се попълват пред ЦИК. Моля да се запише изрично в ал. 2.

Мая Манолова:

Въпреки това, според мен, трябва да има някакъв начин, от който да е ясно защо отказват.

Предс. Искра Фидосова:

Мая, досега никога нищо не е имало в тази част. Ние сме направили свръх в момента. Нека да не правим правила, които тотално ще ги объркат и накрая няма да направим нищо. Сега сме сменили изцяло реда. Всичко е през ЦИК, проверява се, качват го. ЦИК има достъп до ГРАО. Като влезе в системата, веднага се засича по имена и по ЕГН.

Мая Манолова:

Фактически те трябва да направят съпоставка със забранителния списък, в който са лицата, на които им е забранено поради някое от всички тези основания. Разликата в цялото е, че неприемането на тези заявления води до едно обстоятелство, което не е налице в български условия, а именно образуване на секция. Защото все някога ще те включат.

Предс. Искра Фидосова:

В чл. 187 сме дописали, че тези, които заради подаване на заявления в чужбина, ако искат да бъдат дописани, те се явяват по същия ред от 187. Изрично сме го записали в 56, 60 и 61. Така че два пъти сме го описали това нещо.

Мая Манолова:

Дали да е мотивиран отказът и да се изпраща на заявителя от дипломатическите служби.

Предс. Искра Фидосова:

Това със сигурност няма как да стане. Това със сигурност няма да го направят, защото не е възможно да го изпълнят.

Четин Казак:

Може да се направи това нещо, но трябва да е достатъчно рано, за да излезе някакъв списък с всички. За да могат тези, които са заявили да видят включени ли са или не са.

Предс. Искра Фидосова:

Списъкът излиза 18 дни преди изборния ден. Казваме, че в тридневен срок могат да обжалват, в тридневен срок да се произнесе ЦИК. Това става 12 дни преди изборите. А 12 дни преди изборите го застъпваме с текста по 187, където още веднъж казваме, ако фигурираш, защото сме дали, че на 10-тия ден излиза списъка по 187 и дори, ако човекът и това е проспал – този ред по 44, още веднъж в 187.

Мая Манолонав:

Отказите на дипломатическите да включат отиват в забранителния списък, така ли е?

Предс. Искра Фидосова:

Тези, които са записани в чужбина, са заличени. И ги има вече там. Иначе един ще гласува два пъти. Никога не е било това. Не може човек да го има в два списъка – в България, и в чужбина.

Мая Манолова:

Примерно, ако някой ме е подал по електронен път.

Предс. Искра Фидосова:

Ние сме записали, че тези, които са командировка до два месеца и ги няма, и тях сме ги пратили в този списък. Редът сме го оправили, така че до три пъти може всеки да си провери. И ако три пъти не си провери има ли го, няма ли го?!

Мая Манолова:

Тук въпросът не е в това, че той ще бъде лишен. То е ясно, че няма да бъде лишен. Въпросът е ще се направи ли секция или не?

Предс. Искра Фидосова:

Ние няма какво повече да направим. Изцяло правим нов ред, подробен с изключителни ангажименти на ЦИК. Повече какво да направим от това, аз не знам. Но нека да го правим така, че да работи. А не да пишем нещо и да стане като други работи, дето две години стоят и нищо.

Добре. Дописваме ал. 2 и в петък отново ще видим редакцията на чл. 44.

Досега сме гласували нашето предложение и остана редакцията. Подкрепяме по принцип текста на вносителя по § 16 и редакцията на комисията с осемнадесет „за”. Новият текст, отделния го гласуваме с осемнадесет „за” за промяна в чл. 288, ал. 1 думите „ал. 5 и 6” се заменят с „6 и 7”. Осемнадесет „за”.

06.12.2012 г.

П Р О Т О К О Л № 159

http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/226/steno/ID/2708

Предс. Искра Фидосова:

Отиваме на с. 43, § 16. Става въпрос за чл. 44, който сме го гласували. Моля да погледнете още веднъж редакцията в ал. 4.

„(4) Лицата, които не са вписани в списъка по ал. 1, могат да обжалват невписването им в срок до три дни от публикуването на списъка пред Централната избирателна комисия, която се произнася в срок до три дни с решение, което се обявява незабавно и не подлежи на обжалване.”

Това го уточнихме на заседанието във вторник.

И новото изречение в т. 1 за ал. 2. Изрично е изписано, че „Постъпилите заявления се публикуват незабавно на интернет страницата на Централната избирателна комисия при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни.”

Четин Казак:

Какъв е този списък. В ал. 1 основният списък ли е?

Предс. Искра Фидосова:

Това са заявленията за разкриване на секции. Тук няма списък по чл. 44. Примерно, се случи, че няма да бъде прието някое заявление и лицето установи, че не фигурира в списъка. Тук няма отказ. Миналият път уточнихме, че в ал. 2 последното изречение, че всички заявления са публични и публикувани без личните данни.

Мая Манолова:

Тоест, ако заявлението ти е вече на сайта, значи че си включен в списъка. Така ли е?

Предс. Искра Фидосова:

Значи, че ти си подала и ако те няма след това в списъка, който е във външно министерство. Това е списъкът, който е в дипломатическите представителства. По чл. 44 няма списък. Нали проблемът беше, че има заявления, които не се приемат. И понеже няма списък, може да се обжалва след това. Но нали сложихме изречение, че като се качи заявлението без личните данни, след като си подала заявление и видиш, че не фигурира заявление с твоите имена, значи то не ти е прието на практика и имаш право да го обжалваш. Защото вече ти знаеш, че не ти е прието. Защото досега никой не знае дали му е прието или не е прието заявлението.

Мая Манолова:

Тук да не излезе двусмислица, че са постъпили, обявени, а после да ги смятат за не приети. В смисъл да не се окаже така, че те ще публикуват заявленията, които са постъпили, но после част от тях няма да ги приемат и гражданинът ще остане заблуден. Затова не е ли по-добре да напишем „постъпилите и приети заявления”. И така ще се знае, че не ти е прието. Списък не се прави. Това е в следния смисъл. Ако има постъпили 20 заявления за гласуване на дадено място, се разкрива секция. Проблемът беше, че постъпваха заявление, но поради тълкуване на ЦИК за формата, те не биваха приемани. Така че тук, за да си свършим работата докрай, ако няма пречка, аз предлагам да се запише „постъпилите и приети заявления”, за да се знае, че заявлението е прието, да сме сигурни. Защото иначе ще ти го сложат на сайта като постъпило, но ще го броят за неприето. То за нас е ясно, но предвид тълкуванията, които се получават?! Защото това е важният факт.

Четин Казак:

Може ли да попитам. Първо, в ал. 1 се казва, че има списъци за гласуване в чужбина. В сега действащата ал. 6 се казва, че списъците на желаещите да гласуват извън страната се публикуват от министъра на външните работи и от дипломатическите служби на страницата на Министерството на външните работи. Същевременно сега ние въвеждаме, че заявленията се подават до ЦИК и самите заявления се публикуват на интернет страницата на ЦИК. След което реално какво става? Заявленията се подават до ЦИК, а след това обаче списъците се публикуват на страницата на външно министерство. Трябва тези хора да следят и двата сайта. Малко разхвърляна става цялата материя.

В ал. 2 не пише кои заявления. И тук е записано „постъпилите заявления се публикуват”, а не е записано постъпилите заявления по електронен път през интернет страницата на ЦИК се публикуват. Тук пише за всички заявления и за тези, които са подадени на хартия по дипломатически път. Има писмени заявления по дипломатически път. Всичко трябва да се концентрира на едно място, за да знаят хората къде да гледат.

Ива…….

Накрая всички заявления се качват на страницата в интернет на ЦИК.

Предс. Искра Фидосова:

Всички заявления минават през ЦИК.

Четин Казак:

Има писмени заявления по дипломатически път. Някъде трябва да се събере тази информация, тия два потока трябва да се съберат някъде. Някъде трябва да се обобщава тази информация. Например, ако се кликне Албания, да се знае и по двата пътя общо колко заявления са подадени, за да се знае дали имат право на секция или не.

Предс. Искра Фидосова:

Сега само на сайта на ЦИК може да се подаде заявление. Сега вкарваме на едно място всичката информация за подадените заявления.

Четин Казак:

А списъците ще бъдат на сайта на външно министерство?

Ива….

ЦИК ги изпраща на външно. Прави си прави проверката в ГРАО и ги праща на външно.

Предс. Искра Фидосова:

Г-н Казак, вижте ал. 3 на чл. 44 редакцията. Сега се прави всичок на едно място, за да не става неразборията, когато посланици и консули отказват да приемат заявления.

Четин Казак:

Мисълта ми е понеже в крайна сметка ЦИК взима решението за разкриване на секции в чужбина. Кой взима решението, примерно, да се разкрие секция в Палма де Майорка. Принципното решение го взима ЦИК и го взима на база на това. Някой трябва да има цялата обобщена информация и то ЦИК, за да каже по писмен път по канала на дипломатическото ни представителство в Испания са дошли 45 заявления и по интеренет са дошли 60 заявления. Тогава ЦИК казва в Палма де Майорка и по двата канала има 105 заявления, значи трябва д се разкрие секция там.

Предлагам да се запише, че обобщената информация от външно министерство също постъпва в ЦИК за заявленията по населени места.

Предс. Искра Фидосова:

Какво правим тук? Електронните сме ги оправили. А писмените заявления, които са в посолствата?

Четин Казак:

Предлагам да се запише изречение, че обобщената информация от външно министерство също постъпва в ЦИК за заявленията по населени места. Не сме го записали това.

Предс. Искра Фидосова:

Има действащ текст за това. Това не е в чл. 44. Май беше в чл. 74?!

Четин Казак:

Никъде няма, че външно министерство праща до ЦИК обобщена информация за броя на заявленията, защото ЦИК в крайна сметка взима решението къде да се разкрият секции, ЦИК трябва да разполага с цялата информация, постъпила и по двата канала. И да каже по електронен път са постъпили толкова заявления за това населено място, по писмен канален ред са постъпили толкова. Общо са толкова, надхвърлят 100, значи трябва да се разкрие секция.

Предс. Искра Фидосова:

Колеги, трябва да си четем и действащите текстове. Молбата ми е да четем всички текстове. Така остава. Гласуваме с предложената редакция на комисията.

Прегласуваме текста на чл. 44 с така предложената редакция, като в ал. 2 след думата „постъпилите” добавяме „електронни заявления”

П Р И Л О Ж Е Н И Е N° 2

Из стенограмата от пленарното заседание на Народното събрание на 2 юни 2011г

( пълен текст и видео запис тук http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ID/2610 )

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Има ли реплики към госпожа Манолова?

Госпожо Фидосова, заповядайте – първа реплика.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! Уважаема госпожо Манолова, този дебат сме го водили многократно. Лично за себе си, заявявам тук и пред колегите, си дадох обещание, че няма да се подвеждам по това какви неверни неща ще чуя тук днес от тази трибуна, особено от Вашата уста, за да ставам и да правя реплика на всички неверни и фалшиви изказани думи, които чувам от Вас. По отношение на българите в чужбина. Член 74 казва: „двадесет избиратели за населените места, където има дипломатическо или консулско представителство”. В т. 2 се казва: „не по-малко от 100 избиратели заявили”, но никъде не се говори за „писмено”. Седнете най-после и си прочетете този кодекс, за да видите какво сме предвидили за българите в чужбина! Защото това, което говорите, абсолютно не е вярно! Там, където няма дипломатически и консулски представителства, уважаеми колеги, трябва да има най-малко 100 заявили. Има текст, който казва как става заявяването. За първи път облекчихме процедурата – по интернет, електронно, дистанционно. Тези български граждани, които живеят в чужбина трябва да направят едно-единствено усилие: да седнат на компютъра, до попълнят бланката и в рамките на секунди да я изпратят до съответното дипломатическо или консулско представителство. (Реплики от КБ.) Това не е чл. 74, прочетете си и открийте къде е текстът, защото повече от тази трибуна няма да ви казвам кое, къде го пише! Благодаря. (Ръкопляскания от ГЕРБ.)

(…..)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: Дуплика от госпожа Манолова. Заповядайте.

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Аз много се надявам, че представителите на организациите на българите, живеещи в чужбина, ще предадат отговора на госпожа Искра Фидосова, а именно, че те ще бъдат длъжни, според нейно обещание към тях, да заявят активно желанието си за участие в изборите 23 дни преди изборния ден. Естествено, че с промените, които направихме, вече заявяването за участие в изборите се прави писмено и лично. Не е както досега, когато едно заявление можеше…

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Четете си кодекса, прочетете текста.

МАЯ МАНОЛОВА: …да бъде подадено от неограничен брой лица. По какъв начин ще подават своите заявления? В крайна сметка това е ангажимент за българите, които трябва да посочат личните си данни. Ако ще го правят по електронен път, те ще трябва да разполагат със съответните електронни способи, за да удостоверят личното подаване на това заявление. Тоест най-малкото чрез електронен подпис.

ДОКЛАДЧИК ИСКРА ФИДОСОВА: Не се ползва електронен подпис.

(….)

ПРЕДСЕДАТЕЛ ПАВЕЛ ШОПОВ: За трета реплика към господин Четин Казак има думата народният представител Искра Фидосова.

ИСКРА ФИДОСОВА (ГЕРБ): Благодаря.

Уважаеми господин председател, уважаеми колеги народни представители! (….)

Използвам възможността за реплика, за да прочета коректно чл. 44, ал. 2. Гледам, че господин Станишев стои прав и все още е близо до госпожа Манолова. Ще Ви помоля да услужите с Вашите очила на госпожа Манолова, защото очевидно може би има проблем, за да прочете изцяло текста. Не смея да си мисля, че не умее да го прочете. Какво пише в ал. 2? Тук се обръщам към представителите на българите в чужбина. Това, което прочетохте до запетаята за „подадено лично”, е така. Но по-нататък има едно „или в електронна форма до дипломатическото или консулското представителство на Република България в съответната държава”. Забележете, колеги, не само че облекчаваме българите в чужбина. Досега трябваше да го пишат лично само на хартия и да се носи. Недостатъкът беше, че едно лице можеше да изработи фалшиви „n” на брой 100 такива заявления и да ги депозира, за да се разкрие секция. Сега ги облекчаваме, като казваме, че седейки на работното място или от вкъщи, електронно, дистанционно по интернет могат да пуснат това заявление.

Госпожо Манолова, тъй като не ми плащат да Ви бъда консултант, обърнете се към Вашите експерти да Ви консултират. Ще чакам утре отговор от Вас. Има ли в чужбина електронен подпис, къде и за какво се използва? Да Ви е ясно, когато се изказвате и цитирате, че трябва да има електронен подпис, има ли такова нещо изобщо и приложимо ли е в случая.

(……..)

МАЯ МАНОЛОВА (КБ): Формално правя предложение за прегласуване, но ще отбележа, че е изключително важен дебатът, който се състоя в тази зала и че Централната избирателна комисия трябва да ползва стенограмата от този дебат за това как да прилага изискването на чл. 44, ал. 2 за лично заявяване от българите, живеещи в чужбина – желанието им да гласуват. Използвам случая да предам и на представителите на организациите на българите, живеещи в чужбина, че реално те ще имат възможност да не дават лични заявления, че ще могат да правят това по електронен път, без да удостоверяват своята самоличност.

П Р И Л О Ж Е Н И Е N° 3

Списък на градовете с избирателни секции на избори 2005, 2006 или 2009

Австралия Аделаида, Бризбън, Канбера, Мелбърн, Пърт, Сидни

Австрия Виена, Грац, Залцбург, Линц

Албания Тирана

Алжир Алжир

Ангола Луанда

Аржентина Буенос Айрес

Афганистан Кабул, Кандахар

Беларус Минск

Белгия Антверпен, Брюксел , Гент, Лъовен

Босна и Херцеговина Сараево

Великобритания Актън/Иълинг, Бирмингам, Гилфорд, Дънди-Шотландия, Флиитхампшир, Кент-Oрпингтън, Кройдън, Лондон, Манчестър, Оксфорд, Ричмънд, Уайт Чапeл

Венецуела Каракас

Грузия Тбилиси

Гърция Атина, Солун

Дания Копенхаген, Орхус

Египет Кайро

Зимбабве Хараре

Израел Тел Авив, Хайфа, Яфо

Ирак Ашраф, Диуания

Иран Техеран

Ирландия Дъблин, Корк

Исландия Рейкявик

Испания Аликанте, Алкала де Енарес, Алмерия, Барселона, Бургос, Валенсия, Валядолид, Вила Франка дел Пенедес, Виялба, Гандия, Дения , Елче, Енгера, Ехе де лос Кабайерос, Искар, Канталехо, Куеляр, Латина -Kарабанчел, Мадрид, Майорга, Малага, Марбея, Мостолес, Мурсия, Нава де ла Асунсион, Палма де Майорка, Памплона, Риаса, Рокетас де мар, Салоу, Сеговия, Тенерифе, Торревиеха, Торремолинос, Уеркал – Овера, Хетафе

Италия Анцио, Бари, Кастеламаре ди Сабия, Ладисполи , Милано, Неапол, Пескара, Рим , Торино, Флоренция

Йемен Сана

Йордания Аман

Казахстан Алмати

Канада Монреал, Отава, Торонто

Катар Доха

Кипър Ларнака, Лимасол, Никозия, Паралимни, Пафос, Полис – Хрисохус

Китай Пекин, Шанхай

Корея Сеул

Косово Прищина

Кувейт Кувейт

Либия Бенгази, Триполи

Ливан Бейрут

Литва Вилнюс

Люксембург Люксембург

Македония Скопие, Битоля

Малта Ла Валета, Сейнт Джулиан

Мароко Казабланка, Рабат, Фес

Мексико Мексико

Молдова Кишинев

Нигерия Абуджа, Лагос

Нидерландия Айндховен, Амстердам, Розендал, Ротердам, Хага

Нова Зеландия Оукланд

Норвегия Осло

ОАЕ Дубай

Полша Варшава, Вроцлав, Краков

Португалия Абулфейра, Брежао, Гимараеш, Кашкаиш, Лисабон, Мангуалде, Портимао, Порто, Тавира

Румъния Букурещ, Тимишоара

Русия Екатеринбург, Краснодар, Москва, Санкт Петербург, Стари Оскол, Сургут, Тюмен, Ярославъл

САЩ Арлингтън, Атланта , Атлантик сити, Балтимор, Бостън, Брумъл, Вашингтон, Вирджиния Бийч, Далас, Дес Плейнс, Детройт/Диърборн, Джаксънвил, Дъръм, Канзас, Колорадо, Комърс, Конкорд, Лас Вегас, Лексингтън, Лос Анджелис, Маями, Нантъкет, Норидж, Ню Йорк, Ню Хейвън, Ориндж Каунти, Орландо, Остин, Питсбърг, Портланд, Сакраменто, Сан Диего, Сан Франциско, Сант Питърсбърг, Санта Барбара, Санта Клара, Сент Луис, Сент Пол, Сиатъл, Сиракюз, Солт Леик Сити, Тампа, Уискънсин Делс, Филаделфия, Финикс, Форт Лодърдейл, Хаянис, Хонолуло, Хюстън, ЧикагоЪрвайн

Сингапур Сингапур

Сирия Алеп, Дамаск , Хомс

Словакия Братислава, Кошице

Словения Любляна

Судан Хартум

Сърбия и Черна гора Белград, Босилеград , Димитровград

Тайланд Бангкок

Тунис Тунис

Турция Адапазаръ, Анкара, Анталия, Бандърма, Балъкесир, Бурса, Ескишехир, Измир, Измит, Истанбул, Къркларали, Люлебургаз, Маниса, Одрин, Текирдаг, Черкезкъой, Чорлу, Ялова

Узбекистан Ташкент

Украйна Киев, Одеса, Сколе- Дубина

Унгария Будапеща

Финландия Хелзинки

ФР Германия Берлин, Бон, Бон, Кобленц, Мюнхен, Франкфурт на Майн, Хамбург, Шутгарт

Франция Лил, Лион, Марсилия, Париж, Страсбург, Тулуза

Хърватия Загреб

Чехия Бърно , Острава, Прага

Чили Сантяго

Швейцария Берн, Женева , Цюрих

Швеция Гъотеборг, Стокхолм

Южна Африка Дърбан, Йоханесбург, Кейптаун, Претория

Япония Айчи, Токио

* вж. писмо на Mинистъра на външните работи от 5.10.2011г., изх. № 55-00-33 до г-жа К. Mедарова, председател на ЦИК, относно откриването на избирателни секции в градовете Mарсилия, Лил, Хамбург, Дармщадт и Mагдебург за перзидентксите избори на 23 и 30 октомври 2011г.

Comments are closed.