Относно : Провеждане на национален референдум за изборните правила и належаща промяна в чл. 9 ал.1 от ЗПУГДВMС

20 май 2015г.
До

Г-жа Цецка Цачева
Председател на 43-тото Народно събрание на Р. България

Г-жа Бойка Mаринска
Председател на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите

Г-н Данаил Кирилов
Председател на Комисията по правни въпроси

Г-н Румен Йончев
Председател на Комисията по политики за
българите в чужбина

Председатели на Парламентарни групи
Г-н Цветан Цветанов (ГЕРБ)
Г-н Mихаил Mиков (БСП Лява България)
Г-н Лютви Mестан (ДПС)
Г-н Радан Кънев и г-н Найден Зеленогорски (РБ)
Г-н Валери Симеонов (ПФ)
Г-жа К. Ковачка и г-н С. Танчев (БДЦ)
Г-н Борислав Борисов (АБВ)
Г-н Волен Сидеров (Атака)

Относно : Провеждане на национален референдум за изборните правила и належаща промяна в чл. 9 ал.1 от ЗПУГДВMС

Уважаеми народни представители,

Макар и от дистанция, българските граждани в чужбина внимателно следим развитието на политическата ситуация в страната и очертаващото се съчетаване на местните избори през есента с провеждането на национален референдум относно промени в изборните правила.

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВMС) предвижда, че национален референдум се провежда “на територията на Република България” (чл. 9 ал. 11).
На практика този текст забранява образуването на избирателни секции извън страната, с изключение на сградите на дипломатическите представителства, които се приемат за “територия на страната”. Именно такова беше решението на Централната избирателна комисия във връзка с “ядрения” референдум през 2013г.

На изборите за Народно събрание през октомври 2014г. близо 145 000 български граждани живеещи извън страната упражниха конституционното си право на глас. По своя брой, гласувалите български избиратели извън страната са повече отколкото гласувалите в 22 от 31 области в страната, взети поотделно. 80% от тези избиратели гласуваха в секции извън посолствата и консулствата. Ако се проведе референдум наесен те ще бъдат лишени от възможност да участват в него.

При редакцията на чл.9 ал. 1 законодателят е използвал формулировка, която по същество противоречи на принципа за всеобщото избирателно право, залегнал в чл. 10 и принципа за равни права на гражданите, където и да се намират те, разписан в чл. 26 ал. 1 от Конституцията, тъй като се създават две категории български граждани – тези, които могат да гласуват на референдум и такива, на които това е фактически забранено.

Самият текст на чл.9 ал.1 съдържа вътрешно противоречие. След като на референдум се решават “въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание”, правно логично е периметърът на избирателното тяло да е същия като това, избиращо Народното събрание. А това очевидно са всички избиратели в т.ч. и тези, живеещи извън страната.
Вероятно формулировката на чл. 9 ал. 1 е всъщност неудачен опит за симетрична редакция на текста определящ периметъра на националния референдум и този за местния референдум (чл. 26 ал. 12), а не воля да се ограничи обхвата на участващите в национален референдум само до една част от българските граждани.

Впрочем, такова едно виждане за намеренията на законодателя намира опора и в редица други текстове на ЗПУГДВMС, в които за критерий за валидност на референдума е приет именно избирателния корпус за Народно събрание.
Така, в чл. 23 ал. 1 се посочва, че предложението, предмет на референдума, е прието, ако в референдума са участвали поне толкова избиратели, колкото на предходни избори за Народно събрание. На които, разбира се, са участвали и българските граждани извън страната.
От друга страна, чл. 23 ал.3 определя 20% праг на избирателна активност, който е необходим за да бъде задължено Народното събрание да разгледа въпроса. Разбира се, избирателната активност се изчислява спрямо броя избиратели включени в избирателните списъци. А те обхващат и българските граждани живеещи в чужбина. (Избирателните списъци се оформят по постоянен адрес. Според Закона за гражданската регистрация всички български граждани, където и да живеят, имат постоянен адрес на територията на страната, отбелязан в регистъра на населението, поддържан от ГД ГРАО. Т.е. българските граждани в чужбина са част от избирателните списъци в страната).

От друга страна, напълно противоречащо на основните принципи на съвременната демокрация и правовата държава е една част от избирателите да бъдат лишени със закон от правото да се произнесат по изборните правила, по които след това те ще участват в избирателния процес, в каквато хипотеза бихме изпадали, ако предстоящият референдум се проведе при забрана за гласуване извън дипломатическите и консулски представителства. Всички български граждани вкл. българите в чужбина са участници в изборите за институциите на представителната демокрация на Република България – Народно събрание, Президент и Вицепрезидент и с вота си вече над 20 години формират легитимността на тези институции.

Но дори само от морална гледна точка, е немислимо утре да се проведе референдум за изборното законодателство с въпроси, които пряко засягат българските граждани в чужбина, без те да могат да се произнесат ! Безспорно е, че и трите въпроса имат пряко отношение към българите в чужбина – най-напред, по разбираеми причини, интернет вота, но с не по-малка сила и въпроса за задължителното гласуване и този за мажоритарния вот. Ще има ли тогава вот извън страната, колко мажоритарни депутати ще има зад граница? Това са въпроси, по които е недопустимо българите в чужбина да бъдат лишени от правото им да се произнесат

Не на последно място, ще се създадат в изборния ден две категории гласуващи извън страната. Тези, които живеят в град с българско дипломатическо или консулско представителство и които ще могат да гласуват на референдума. И тези, които живеят в друг град, а може би просто в друг квартал (такъв е случаят например в Лондон, където имаше 8 изнесени секции извън посолството на изборите през 2014г.), и ще бъдат лишени от участие. Напълно реална е и опасността от създаването на организационен хаос в деня на провеждане на референдума, защото е вероятно българските граждани в големите столици да се стекат с хиляди в секциите в дипломатическите представителства, с надеждата да попаднат сред “призваните” и да гласуват.

Уважаеми народни представители,

Съгласно Конституцията на Република България (чл. 26, ал. 1), българските граждани се ползват с еднакви права и задължения, където и да се намират те. С този текст, конституционният законодател е заложил една основополагаща за българската демокрация теза – българите живеещи извън страната са неразделна част от нацията.

По официални данни на БНБ, българите в чужбина имат значителен принос в българската икономика, като всяка година само нетните банкови преводи във валута са на стойност между 1 и 2 млрд. евро, гарантирайки стабилността на валутния борд.

Така, както от юридическа, така и от житейска гледна точка, българските граждани живеещи в чужбина, са пълноценна част от българската нация.

Настояваме да бъде своевременно променен текста чл.9 ал.1 от ЗПУГДВMС като бъдат заличени думите “на територията на Република България”, така че българските граждани извън страната да могат пълноценно да участват на предстоящия референдум за изборното законодателство през есента на тази година.

България не свършва на гранично-пропускателния пункт.
България е там, където има българи !

За Временни Обществени съвети на българите в чужбина
www.globalbulgaria.org
Стефан Mанов, Франция
Любомир Гаврилов, Франция
Тася Тасова, Австралия
Петранка Стаматова, САЩ
Димитър Иванов, Швейцария
Димитрина Ланг, Германия
Галя Стоянова, Германия
Таня Тодорова, Германия
Валерия Кертикова, Гърция
Красимир Гаджоков, Канада
Максим Божилов, Канада
Лиляна Димитрова, САЩ
Роберт Манолов, САЩ
Петьо Пешов, Франция
Анита Тарапанова, Испания
Васил Халачев, Испания
Снежанка Георгиева, Испания
Велислава Генадиева, Испания
Нели Олова, Великобритания

За Интернет медия Eurochicago.com
Мариана Христова, България
1 чл. 9 ал. 1 Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
2 чл. 26. ал. 1 Местен референдум се произвежда в община, район или кметство за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление или органите на района или кметството.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *