17 януари 2015 г.

изх. № 02/18.01.2015

До:

Г-жа Меглена Кунева,
Заместник министър-председател на Република България

Копие:
Държавна агенция на българите в чужбина
Mедии

Уважаема г-жо Кунева,

Преди малко повече от месец приветствахме Вашата своевременната реакция по повод писмото от активни българи от пет континента (Ваш № 859/27.11.2014), подписано и от представители на Временните обществени съвети, относно съществени аспекти на държавната политика към българите извън страната, в т.ч. необходимостта от провеждането на публичен конкурс за назначаване на председател на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ). Тогава Ви поздравихме не само за инициативата за публично изслушване на кандидатите, но и оценихме високо ангажимента Ви да се обявяват публични конкурси и изслушване за кандидатите за висши длъжности в държавните агенции.

Като български граждани, следящи политическия живот в България, оценихме високо волята за промяна и повече прозрачност, която показа правителството.

Но изминалият месец донесе разочарования, сред които бе и назначаването без конкурс или изслушване на председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.

Тревожи ни и фактът, че остават броени дни до крайния срок (20.01.2015 г.) за подаване на кандидатури за председател на ДАБЧ, а все още няма яснота около процедурата, по която ще протече обявеният конкурс, в т.ч. критериите за избор на председател на ДАБЧ, състава на комисията, начина на провеждане на изслушванията, условията, на които концепциите на кандидатите трябва да отговарят (детайлите са от особенна важност, а е посочено е само, че трябва да са до 5 страници). Всичко това може да откаже много потенциални кандидати.

За да бъде обективен резултатът от този конкурс, от Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) настояваме процедурата да бъде изцяло публична, максимално прозрачна и с участие на гражданското общество, в т.ч. с представители на българските граждани извън страната, като отговаря на стандартите, възприети последните години при попълване на състава на редица отговорни държавни институции като Централна избирателна комисия, членове на Конституционния съд, Висш съдебен съвет, Съдебен инспекторат, ръководители на съдилища и др1.

Конкретно, настояваме:

1. Биографиите и концепциите за развитие на ДАБЧ, които кандидатите ще представят писмено, да бъдат публикувани преди тяхното публично изслушване 2.

2. Да бъде предвидена възможност неправителствените организации и граждани предварително да могат да поставят въпроси към кандидатите, на които кандидатите да отговарят по време на изслушването (вж. бележка под линия 2).

3. Изслушването на кандидатите да бъде излъчено онлайн по Интернет с възможност за конферентна връзка (вж. бележка под линия 2).

4. В комисията, която ще изслушва кандидатите, да бъде предвидено експертното участие на живеещи извън страната българи, както и на специалисти и видни общественици в областта, които не са държавни служители.

5. Очакваме, че след като има закон, осъждащ престъпленията на комунизма в България, да не се назначават бивши служители на ДС. Назначеният председател на ДАБЧ по закон подлежи на проверка от Комисията по досиетата. Настояваме и кандидатите за председател, така както кандидатите за народни представители например, да бъдат проверени и резултатът огласен.

6. За българите в чужбина е неприемлива и възможността, за която вече предупреждават някои медии, да се изтъргува председателското място в ДАБЧ в замяна на подкрепа за правителството от определени политически сили.

От друга страна, намираме за необходимо да припомним, че макар и изключително закъсняла, през изминалата година беше приета и “Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света”.
Сред различни работни групи на държавната администрация работата по подобна стратегия течеше още от 2006 г. без съществен резултат. Процесът получи ускоряване едва след президентските избори през 2011 г., благодарение на личната ангажираност на вицепрезидента г-жа Маргарита Попова и екипа на президентството. По тяхна инициатива бяха проведени и две срещи на българи в чужбина: в Брюксел (февруари 2012 г.), и в София (декември 2013 г.). По времето на срещите беше изработена и приета концепция, интегрирана в проекта за Национална стратегия за българите в чужбина.
По настояване на вицепрезидента, едва на своето последно заседание от 23 юли 2014 г. правителството на г-н Орешарски намери време, за да одобри изработения проект под името “Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света” 3.
Така, макар и формално по времето на правителството на г-н Орешарки, с приемането на стратегията приключи един етап, започнал още при правителството на г-н Бойко Борисов и продължен от екипа на президентството. Това се случи след многобройни консултации и работни групи със заинтересовани държавни институции, които отразиха и вижданията на българските граждани извън страната.

Тази стратегия поставя жалоните на институционализирането на отношенията между българската държава и българите извън страната, и създаването на техни легитимни изборни представителни органи.
В този смисъл, абсолютно необходимо е кандидатите за председател на ДАБЧ да посочат своите виждания по начина на изпълнение на записаното в “Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света”

В тази връзка, формулираме следните въпроси, на които настояваме кандидатите за председател на ДАБЧ да отговорят по време на изслушването:

– Предвижда се българските граждани извън страната да избират свои представители на ниво консулски окръг, като се организират в Обществени съвети, които да ги представят. По какъв начин ДАБЧ ще допринесе за тяхното сформиране, популяризиране и работа?

– Българите по света следва да бъдат представени на държавно ниво чрез изборен Национален съвет. Смятате ли, че ДАБЧ трябва да има по право свой представител в Националния съвет, и как ще участва в неговата работа?

– При разискванията на Изборния кодекс от 42-то Народно събрание (февруари 2014 г.), в пленарна зала бе внесено предложение за създаване на избирателен район – Чужбина (МИР “Чужбина”), в който българските граждани извън страната да могат да избират свои народни представители. Какво е отношението Ви към изборното представителство на българските граждани извън страната чрез свои депутати в Народното събрание? Смятате ли, че опитът в балканските държави (Румъния, Хърватска, Македония), както и опита на Франция, Испания, Италия, Португалия при създаване на избирателни райони в чужбина е уместно да бъде използван в България?

– Временните ОС смятаме, че е необходима качествена реформа в работата на ДАБЧ. Какви според Вас трябва да бъдат целите и средствата за изпълнението им? В какви срокове и с какъв бюджет?

Уважаема г-жо Кунева,

Очакваме провежданият конкурс за председател на ДАБЧ да бъде прозрачен и проведен отговорно, така че резултатът от него да бъде обективен. Предложенията в това наше писмо и въпросите към кандидатите, които формулираме, са в тази посока.
От друга страна, настояваме предвиденият в Националната стратегия Съвет по прилагане на стратегията към вицепремиера, отговарящ за българите извън страната, т.е. към Вас, да бъде сформиран възможно най-бързо (вж. стр. 16 от стратегията в нейния PDF формат). Този орган е предвидено да бъде сформиран с акт на Министерски съвет и да работи до избирането на Национален съвет на българите извън страната. Само изборни и независими органи може да гарантират легитимно представителство на българските граждани извън страната.

С уважение,

За Временните обществени съвети в чужбина:
Любомир Гаврилов (Франция)
Петранка Стаматова (САЩ)
Таня Тодорова (Германия)
Максим Божилов (Канада)
Лиляна Димитрова. (САЩ)
Тася Тасова (Австралия)
Стефан Манов (Франция)
Валерия Кертикова (Гърция)
Мира Паунова (Австралия)
Илиана Илиева-Дъбова (Испания)
Атанас Чобанов (Франция)
Божидар Попов (Бразилия)
Борис Танушев (Франция)
Васил Халачев (Испания)
Петьо Петров (Франция)
Велислава Генадиева (Испания)
Екатерина Янева (Франция)
Веселина Георгиева (Испания)
Димитрина Ланг (Германия)
Галя Стоянова (Германия)

Повече за подписалите и за ВОС може да намерите на адрес: www.globalbulgaria.org