13 февруари 2015г.
До

Г-жа Цецка Цачева
Председател на Народното събрание на Р. България

Г-н Цветан Цветанов
Председател на ПГ на ГЕРБ

Г-н Михаил Миков
Председател на ПГ на БСП – Лява България

Г-н Лютви Mестан
Председател на ПГ на ДПС

Г-н Найден Зеленогорски
Съпредседател на ПГ на Реформаторски блок

Г-н Радан Кънев
Съпредседател на ПГ на Реформаторски блок

Г-н Валери Симеонов
Председател на ПГ Патриотичен фронт

Г-н Светлин Танчев
Председател на ПГ Български демократичен център

Г-н Волен Сидеров
Председател на ПГ на Атака
Г-н Борислав Борисов
Председател на ПГ АБВ

Относно : Комисия по политиките за българите в чужбина
Уважаема г-жо Цачева,
​Уважаеми господа,
​
С удовлетворение научаваме за решението на Народното събрание да образува постоянна Комисия по политиките за българите в чужбина, за каквото от три парламента настояват Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС).

Решението показва ангажираност на народното представителство спрямо всички части на нацията. В днешния глобализиран и динамичен свят, нацията далеч не се заключава само до живеещите на една географска територия. Това е особено вярно за държави като България – страна-членка на Европейския съюз, един от фундаментите на който е свободното движение и установяване на гражданите, и с многобройна скорошна емиграция.

С приемането на промените в правилника си и то по един безспорен начин – 97 “за”, нито един против или въздържал се, Народното събрание дава силен институционален знак, че се ангажира с едно ново отношение и активна политика, насочена към българските общности по света. Очакваме комисията да стане мястото, където правата и интересите на българските граждани извън страната да влязат трайно в националния дебат.

Очакваме в най-скоро време да бъдат избрани членове на комисията и тя да заработи ефективно. Ще направим своевременно нашите предложения до комисията относно нейния правилник за работа, в частност използването на съвременни комуникационни форми в т.ч. онлайн излъчване на заседанията и възможност за дистанционно участие, привличане на гражданското общество в работата на комисията, проактивна работа с институциите, формиращи и провеждащи държавната политика относно българите извън страната.

Належащо е още на първото си заседание комисията да вземе отношение по течащата процедура за назначаване на председател на ДАБЧ. Както вероятно знаете, за пръв път в историята на агенцията беше организиран (опит за) конкурс за заемането на длъжността.
Уви, вместо анонсираната публична процедура, до този момент конкурсът протича по начин, който не е удовлетворителен и създава съмнения за нагласена формалност, която да легитимира предварително предрешен избор. Ще запознаем комисията с критиките, които формулирахме в няколко писма и становища, изпратени до ресорния вицепремиер г-жа Mеглена Кунева, последното от които от тази седмица. (виж http://globalbulgaria.org/ )
Уважаеми дами и господа,
Пред комисията стоят редица ангажименти поставени от приетата неотдавна Национална стратегия за българските граждани и историческите български общности по света (документът може да се намери на страницата на МС на адрес:
http://pris.government.bg/prin/document_view.aspx?DocumentID=nLh33U3HmtbtIRLvooBp1Q== )

Сред тях най-належащи са :
създаване на предвидения в документа Съвет по изпълнение на стратегията, с участието на представители на българите извън страната
провеждане на избори за Обществени съвети на българите извън страната към дипломатическите представителства, за което няма нужда от законодателни промени (предвидени са в чл. 5 ал. 3 от действащия ЗБЖИРБ), а само от решение на министъра на външните работи.
Следващи предизвикателства са :
– обсъждане на законопроект за създаване на изборен Национален съвет на българите извън страната, съгласно принципите залегнали в Националната стратегия, като представителен консултативен орган на българите живеещи извън страната;
– обсъждане на законопроект за създаване на МИР Чужбина, който инструмент единствено може да гарантира равни избирателни права на българските граждани, независимо къде се намират те. В момента извън страната няма поименни кандидатски листи, нито възможност за регистриране на независими кандидати. Няма възможност и за преференциален вот;
– обсъждане на промени в Конституцията на Р. България относно забраната българските граждани, имащи и друго гражданство да се кандидатират за народни представители и президент или да заемат министерски пост;
– обсъждане на законопроект за промяна на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в частност чл. 9 ал. 1 , която ограничава периметъра на провеждане на национален референдум до “територията на страната”. На практика това означава, че българските граждани извън страната са лишени от участие в националните референдуми, доколкото секции в чужбина не могат да се откриват, освен в сградите на дипломатическите представителства (това беше тълкуването на ЦИК при провеждането на референдума за ядрената енергетика). Огромната част от българските граждани в чужбина обаче живеят и гласуват в градове, в които няма дипломатически представителства;
– обсъждане на изменения в Закона за гражданската регистрация, така че институтът на настоящ адрес да бъде съживен и модернизиран и заработи пълноценно, в частност за българите, живеещи извън страната. Само така регистърът на населението ще стане работещ инструмент за, от една страна, приобщаване на българските граждани в чужбина, вместо тяхното отчуждаване (улеснения в административните услуги, свързани с гражданското състояние и личните документи и др.), и, от друга – адекватно планиране и водене на държавните политики относно живеещите извън страната, в т.ч. и организацията на изборния процес (само чрез създаването на постоянни избирателни списъци извън страната, избирателните списъци в страната ще станат адекватни на реалния брой живеещи на територията на страната избиратели);
– промени в законодателството свързани с консулските и административни услуги извън страната, така че да бъде гарантирано качествено и бързо обслужване на българските граждани в чужбина;
– обсъждане на облекчения в режима на напускане на страната на малолетните и непълнолетни български граждани , трайно установили си извън страната, който днес с непропорционално рестриктивния си характер, несъответстващ на европейските директиви, създава сериозни пречки пред българските семейства в чужбина да се завръщат в страната и пътуват обратно.

По всички тези въпроси, Временните обществени съвети имат конкретни предложения, експертни разработки, сравнителни анализи на законодателството и практиките в другите европейски страни и др., които могат да бъдат предоставени на комисията и заинтересованите народни представители.

Очакваме от вас да направите необходимото, така че новата комисия да бъде полезна и да решава конкретни проблеми
Пожелаваме ви ползотворна и, надяваме се, съвместна работа.

С уважение,​

За Временни обществени съвети на българите в чужбина , координатори :

Любомир Гаврилов, Франция lubomir.gavrilov@free.fr
Стефан Mанов, Франция stephan.manov@gmx.fr
Анита Тарапанова, Испания anitarpan@abv.bg
Тася Тасова, Австралия  tasiatassova@hotmail.com
Петранка Стаматова, САЩ stamatova@comcast.net
Галя Стоянова, Германия galya.stoyanova@googlemail.com
Димитрина Ланг, Германия dimitrina.lang@gmx.de
Валерия Кертикова, Гърция valeria.kertikova@gmail.com
Димитър Иванов, Швейцария dimiter.ivanov@outlook.com
Красимир Гаджоков, Канада  gadjokov@gmail.com
Таня Тодорова, Германияtan yatodorova5@gmail.com
Максим Божилов, Канада maxim.bozhilov@gmail.com
Нели Олова, Великобритания  neli.olova@gmail.com

За контакти :
www.globalbulgaria.org
bg.asso@free.fr
+33 6 07 82 93 95

За контакти в България
Мариана Христова
Nedelya@gmail.com
+359 896 02 06 76

Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС) е гражданска инициатива възникнала през 2009г. като реакция на опитите за ограничаване на активното избирателно право на българските граждани извън страната.
ВОС работи за :
– защита на политическите права на българите извън страната, на първо място избирателното право.
– създаване на изборни представителни органи на живеещите извън страната – обществени съвети по държави и Национален съвет, които да защитават специфичните интереси на диаспората и носят нейния глас.
– създаване на пълноценен избирателен район “чужбина”, от който да се избират народни представители както в районите в страната. Те представляват външните българи в националния дебат.
– отпадане на забраната български граждани, които имат и друго гражданство да се кандидатират за народни представители и президент.

Ценностите на ВОС са
– независимост и необвързване с политически организации
– доброволност и безвъзмездна работа в обществена полза
– отговорност

Инициативата се развива през годините като натрупва значителен експертен капацитет в областта на теорията и практика на политическото и институционално представителство на диаспорите по света, вот зад граница – юридически и организационно-технически аспекти, избирателни системи, изборни методики, изборна математика, електронен (интернет) вот, организация и работа на изборната администрация, съдебен контрол в изборния процес, гражданско участие в изборния процес, НПО и наблюдатели.
Представители на ВОС са автори на редица публикации в специализирани издания, експертни доклади и становища, медийни изяви. ВОС участват в работата на Гражданския борд за свободни и прозрачни избори към Министерския съвет.
Изборните правила за гласуването в чужбина, залегнали в действащия Изборен кодекс, възпроизвеждат в голяма степен текстове предложени от експертите на ВОС.
Националната стратегия за българските граждани извън страната, приета през 2014, възприема предложенията на ВОС относно институционалното представителство на живеещите извън страната.

Временни обществени съветници работят в Австралия, Бразилия, САЩ, Канада, Франция, Германия, Испания, Гърция, Великобритания, Швейцария.