Накъде върви висшето образование в България?

писмо на д-р Марио Симеонов

до Ректора и до Общото събрание на Университет „ Проф. А. Златаров”-Бургас

Уважаеми г-н Ректор,

Уважаеми г-да, членове на Общото събрание на Университет „ Проф. А. Златаров”-Бургас,

Обръщам се към Вас чрез е-поща на личните Ви адреси, поради невъзможност да се ползва е-форума на Университета. Последният не работи от няколко години. Обяснението, че проблем е назначаването на модератор за форума звучи странно при положение, че Университетът работи от няколко години като бенефициент по проекти на Европейската програма „Развитие на човешките ресурси”. Това са например проектите: „Усъвършенстване системата за управление в Университета” и „Академичното кариерно развитие-ключ към утвърждаване на университет от нов тип”.

Г-да, искам да изразя открито и отговорно личното си мнението относно годишния отчет за 2014 година на ръководството на Университета, който ни се предлага за приемане на 23.04.2015. Крайното ми заключение относно отчета е НЕГАТИВНО. Нещо повече, отчетът във вида, в който е представен буди преди всичко неприятното впечатление за неуважение към желаещия да го прочете:

Съдържанието му е почти буквално повторение на предишните годишни отчети, разбира се с промяна на конкретните цифри, характеризиращи някои параметри. Особено неприятен е фактът, че това се отнася и за текстовете със заключителен характер, които трябва да са плод на конкретен анализ на процеси и явления протичащи в Университета, но които са и резултат на динамиката на сложния обществен живот и отражението му върху образователните процеси в страната. Обидно е да се чете и глава „Заключение”, дословно повторение на предишните такива. Не искам да влизам в спор за избрания девиз на Университета, но той звучи много по-автентично като такъв на задруга, бизнес предприятие или корпоративно сдружение, отколкото на висша държавна образователна институция. В Болонската декларация на ЕС от 2001 г има следното кратко и ясно предупреждение: „Висшето образование не е стока, студентът не е клиент и университета не е мол”. Мисията на ВУ е формиране на личности с богата обща култура и базови знания в дадена област на знанието, способности за аналитично мислене, дисциплина на ума и възможност за достойна реализация в обществения живот при разумен баланс на личния и обществен интерес.

ii) В отчета липсва какъвто и да е съдържателен анализ на резултатите от Националния рейтинг на университетите за 2014 г. и мястото на Университета в него. Една от основните цели на тази Рейтингова система е да се стимулира критичния самоанализ и промени в управлението на ВУ в България. Въпреки съществените недостатъци на тази система (например, не е продукт на напълно независима от МОН институция, класации основани на анкетен принцип, неправилна статистическа обработка на данни, нисък относителен дял в общата оценка на научно-изследователския процес, класиране само по професионални направления, вместо по университети и др.) тя предоставя много полезна сравнителна картина на процеса. Така например, Рейтинговата система показва, че 12-13 университета са с характеристики (макар и скромни) на изследователски университети, а други 15 въобще не присъстват в международните научни бази данни. Не съм съгласен с оценката дадена на стр.4 от отчета: „Индиректи индикатори за доброто функциониране на Системата (б.а. организация и управление на образователния процес в Университета) са местата, които заема Университета в националната Рейтингова система”. Това заключение, буквално повторение на Отчета от 2013, не отговаря на истината. Параметри като качество на обучението, качество на научните изследвания, качество на академичния състав и др. оценени през индикатори като престиж сред студенти и работодатели, безработни след завършване на ВО, приложение на придобитото образование, среден успех за завършено средно образование и др. са едни от най-ниските за страната, особено за направления „Туризъм”, „Здравни грижи”, „Педагогика”, „Филология”, „Администрация и управление” и други, в които фактически е съществения брой от студентите на Университета. В тази връзка намирам за некоректно да се използва високо признатата и успешната изследователска работа на колектива на „Лаборатория по математична химия” като прикритие за проблемите на ФПН, НИС и Университета като цяло.

iii) Докладът не дава и идея относно реализиране на конкретни насрещни вътрешно-университетски мерки по Стратегията за развитие на висшето образование в РБ на МОН за периода 2014-2020, описани в частта „План за действие”. Например: това са цел 2: Съществено повишаване на качеството на ВО, включваща 16 конкретни дейности за контрол; цел 5: Модернизиране на системата за управление на ВУ и ясно определяне на видовете ВУ и образователно-квалификационни степени. Тук, конкретна дейност #3 е регламентиране на ВУ като многопрофилен университет или специализирано висше училище. Каква идея има ръководството на университета по този въпрос? Посоченият по-горе само повърхностен анализ на данните от рейтинговата система (вероятно съвпадащи с моите наблюдения са и заключенията на други от Вас) са в полза на трансформиране на Университета във висше специализирано училище за Приложни науки (главно химия). Това отговаря и на много скромната, но все пак традиция на някогашния ВХТИ, както и на необходимостта от такъв регионален център за образование и наука-единствен в Югоизточна България, район със съществен дял в националния продукт (индустрия и селско стопанство). За целта обаче е необходима цялостна нова структура на ВУ с отпадане на неефективни професионални направления (което е и цел 6 (задачи 2 и 3) в Националната стратегия; драстична промяна на специалностите и учебни програми, по които се обучава (цел 2, задача 7); отваряне на ВУ с или без конкурси към външни преподаватели и учени, вкл. млади български учени работещи в Западна Европа и САЩ (цел 4, задача 17), които ще променят атмосферата на затворена йерархична, добре контролирана и подчинена повече на лични (финансови и/или 15 минути слава) и корпоративни интереси пирамидална структура, злоупотребяваща с принципите на университетска автономия и самоуправление. Конкретно за това ВУ структуриране на Факултет „Наука и технологии” с Департаменти „Химично инженерство”, „Биотехнологии”, „Приложна физика и математика” и „Общо инженерство” и на Факултет „Химия и екология” с Департаменти „Обща и специална екология”, „Компютърна химия” и „Химия на материалите и химичен анализ”, биха могли да съхранят най-добрите от Академичния състав. Следните специалности, съобразени с традициите и възможностите на ВУ, биха били успешни, включително развити и в магистърски програми: Обща и специална екология, Биотехнологии, Химия на вредни вещества и отпадъци, Селскостопанска химия, Нефтохимия (масла и горива), Химия на материалите, Полимерна химия и супермолекули, Химия на хартиената индустрия, Текстилна химия и химия на водата, Промишлен и ензимен катализ, Химично инженерство и проектиране, Химична информация, Компютърна/изчислителна химия, Химични продажби и маркетинг и други. Вероятно, други колеги биха могли да формулират този проблем по-пълно и по-рационално. В перспектива ВУ може да развие научна и приложна дейност (както и учебна програма) и в областта на биоминерализацията: химия, физикохимия и биология на неорганични и органични физиологично-активни вещества в лугата и черната кал в Бургаските езера. Това е едно от четирите места на планетата с подобен материал. Дългогодишни задълбочени теоретични и приложни изследвания в тази област се провеждат в Израел. Темата е изключително актуална в световен план- включително и стратегическа по отношение на космическите изследвания . Тази тема съм я предлагал за обсъждане с колектива на ЦНИЛ и на зам.ректора на университета преди 3 години. В момента ВУ няма капацитет за такива изследвания. По принцип обаче те са осъществими (както и подобни в други университети) ако бъдат привлечени млади български учени от чужбина при адекватно на международните стандарти възнаграждение. Последното може да се постигне от спестени средства: примерно 30 милиона лева, годишно при директно закриване (чрез съдебни процедури , а не от Народното събрание) на поне 10 ВУ в страната, които очевидно нямат никакви образователни или научни постижения. За съжаление „Планът за действие” в Стратегията за развитие на висшето образование в РБ на МОН за периода 2014-2020 не разглежда директно такива механизми.

iv) През последните години РБ е подписала редица Европейски документи в областта на науката и образованието. Сред тях е и Европейската Харта на изследователите и Кодекса за поведение при подбор на изследователи (EURAXESS), подписана от Съветът на Ректорите в РБ през 2008 . Кадровата политиката в българските университети е обект и на специално внимание в Стратегията на МОН (цел 2, #5 и 6; цел 7,#1 и #2), както и в проекта за промяна на ЗРАСПБ. За съжаление проектът само констатира пагубните последствия от прилагането на приетия през 2010 г ЗРАСПБ, без да предлага ефективни решения. Продължава масовото придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност в българските ВУ при съмнения за субективност, в защита на лични и корпоративни интереси (принципът „аз на тебе, ти на мене”) и в противоречие с обществения интерес. За съжаление Университетът не е изключение и в това отношение. Не съм запознат с реализацията на проекта „Академичното кариерно развитие-ключ към утвърждаване на университет от нов тип” (по Европейската програма „Развитие на човешките ресурси”), но зная, че в университетите от „стар тип”, известни от 12 век: а) академичното кариерно развитие не позволява учител от средно училище без квалификационен ценз да попадне в университет, след 15 години в една катедра да е титулуван доктор на науките и професор и да се пенсионира в същата катедра; б) да няма истинска мобилност (срочни трудови договори) за академичния състав, с изключение на ръководители, директно носещи отговорност за образователните и научни постижения пред независими комисии; в) отворени (включително международни, което е всеобща практика) конкурси за академични длъжности; г) след придобиване на научна степен в даден университет, задължително е напускането му и чрез открит конкурс постъпване на работа в друг. Тези и други характеристики на университетите от „стар тип” са били практика на Софийския университет до около1947 г. В Таблица СДК-1 четем, че общо за Университета дългосрочните специализации са 32 дни. Тази цифра също буди недоумение.

v) Състоянието на образованието в РБ-базово, средно и висше е изключително чувствителна тема за обществото и това не е случайно. Преди всичко образованието в съвременния свят, в глобален и национален аспект, е ключа към това какъв ще е света през следващите 20-30 г.: стабилен-материално и духовно и развиващ се на базата на научно-технически иновации, или нестабилен-материално и духовно, беден и неспособен за научно-технически прогрес. РБ е страна на ЕС с чувствително изоставяне във всички аспекти на образованието. Това са изводи на много международни институции, които провеждат изследвания в тази област. Нека припомним само последния доклад (ноември 2014) на Световната банка и резултатите PISA (OECD) от 2012 г за функционална неграмотност (изследвани 510000 ученици от 65 страни, представящи 28 милиона 15 годишни ученици). Резултатите ни са отчайващи: у нас почти 50% от тези ученици са с функционална неграмотност . Несравнимо по-добре представящи се държави като например Финландия и Полша са в процес на радикални реформи в образованието. Този най-важен проблем на българското образование (неефективност в последните две степени на средното образование) директно определя и състоянието на образователния процес в поне 2/3 от университетите (с изключение на първите 10-12 университета). В тази голяма група е и този университет (виж например оценките от ДЗИ на студентите). Реалният контакт със студентите в процеса на обучение показва една висока степен на отсъствие на когнитивни нагласи у много от тях: не е развита способността да се разбира и открива смисъл от извършване на определена дейност (четене, наблюдение, слушане), групиране на отделни елементи в общи категории, възможност за разсъждение, решаване на проблем, памет, общуване чрез реч. Всъщност може да се говори и за процеси на индокринация- студентът не задава въпроси и не е способен на критичен анализ и за съжаление тези характеристики са трайни и при завършващите обучението си студенти. Следователно налице е една обща демотивация в учебния процес (както на студента , така и на преподавателя). Едва ли това трябва да е крайния продукт на обучението, завършващо с диплома за висше образование. Констатацията в отчета е обаче различна: на стр.28 четем текст, който буквално е и в отчета от 2013 г: „Актуализира се и се допълва Системата за оценяване и поддържане на качеството на обучението, която през последните години се утвърди като прогресивна и навременна. Системата позволява да се управляват основните елементи на образователния процес-качество на обучението, качество на научните изследвания, качества на научния състав.” И отново : „Индиректи индикатори за доброто функциониране на Системата са местата, които заема Университета в националната Рейтингова система”.

За съжаление „Плана за действие” в Стратегията за развитие на висшето образование в РБ на МОН за периода 2014-2020 не разглежда директно такива механизми (например закриване на ВУ), което отново буди съмнение за крайната реализация на поставената цел. Има вероятност този документ да остане само на хартия, без да реализира радикална реформа във висшето образование, но да имитира пред ЕС „готовност за промени”, на базата на които да бъдат усвоени около половин милиард евро за периода до 2020. Разбира се, предстои да видим крайните резултати, но ако те са негативни и при това при усвоени европейски средства, това ще е още един лош знак за Европейските ни партньори и още по-лош за бъдещето на България. РБ е малка страна с ограничен капацитет, намираща се между три цивилизации, но без да принадлежи на нито една от тях изцяло. Тези цивилизации са със сериозен потенциал и в динамични, но и сложни отношения. Само максималното ни усилие, воля и откритост при решаването на този стратегически проблем може да ни гарантира сигурност, запазване на историческата ни памет и култура.

Г-да, най-елементарното определение за цивилизационно развитие е разбирането и способността на индивидите в дадена човешка общност да самоограничават личния си интерес за сметка на обществения, който индиректно носи обратно облаги на всеки член на обществото. Това е най-важния принцип, довел до създаването и развитието на Западноевропейската цивилизация. Мимикрията, в която ние живеем, парадирайки за защита на тези общи интереси, а на практика вероломно потъпвайки ги, ни обрича на обществен и личен неуспех.

Конкретните си наблюдения и заключения от участието ми като преподавател в университета през последните четири години (по-специално във ФПН) ще изложа в допълнителен доклад, адресиран до Ректора, Ръководството и Академичния съвет на Университета.

Текстът (както и този до АС) изразяват лично мнение, което съм готов да защитя с конкретни данни: резултати от писмените изпитни работи на студентите за периода 2011-2015 по дисциплините: Физични методи (2-ри курс), Аналитична химия (2-ви курс), Инструментални методи за анализ, I и II част (3-ти курс), Органичен анализ (4-ти курс), резултати от семинарни занятия на редовни и задочни студенти (степен бакалавър и магистър), както и при интерес от предстоящите юнска изпитна сесия.

Считам, че с изложеното по-горе лично мнение изпълнявам своя професионален, обществен и морален дълг. Искам да се извиня на студентите в Университета, че не можах да им дам повече от моя личен професионален опит поради редица причини загатнати в текста по-горе.

Марио Симеонов, PhD, преподавател в ФПН

учен-structural biology/bioNMR spectroscopy

професионална кариера: професор-изследовател в САЩ (11 г, Vanderbilt University, Nashville, TN, University of Kansas, Lawrence, KS, AS LP, EXTON, PA, University of Alabama, Birmingham, AL), Западна Германия (2 г, Ruhr-University, Bochum, University of Frankfurt), Финландия (2 г, University of Turku, ) и Англия (University of London, London), ИОХ-БАН, София (25г).


Comments

Накъде върви висшето образование в България? — 2 Comments

  1. Марио, поздравления за този материал!
    Не знаех, че вече си в България… Аз бях 40 години във Фармацевтичния факултет (София) и съм се нагледал и наслушал на какви ли не чудеса! Според мен няма спасение. Отдавна съм се отказал да пиша по тези теми, единствено отвреме-навреме пускам по нещо в моя блог.
    Ще ти бъда благодарен, ако ми обясниш какво е “ФПН”?
    Впечатлен съм от професионалната ти биография! Аз знам само до заминаването ти във Финландия.
    Поздрави,
    Иво Иванов

    • Здравей Иво,
      Приятно ми е да те чуя.
      Тъжно е, че общото мнение на българите (в БГ и чужбина), които все още се вълнуваме от съдбата на Отечеството е, че “няма спасение”. Да, зная, че има много размисъл, истина и тъга в тези думи, но решение трябва да има. И вероятно едно друго, по-зряло поколение българи (може би най-младите, които са в чужбина) ще го намерят !. Пример за това са румънците. Ние се провалихме! Но най-важното е да я има България. А най-страшното е именно тук:губим национална памет, култура, език. И всичко това се случва през “образованието”. Преживях го с очите, разума и сърцето си! “Любопитството” ми да надникна там ми струва скъпо…Претендирам, че познавам достатъчно историята на Западната цивилизация, за да кажа, че едва ли има друг подобен случай на целенасочено “самоунищожение”, дори и на по-малка културна общност от българската.
      “ФПН” е Факултет по природни науки, но в случая не става въпрос за никакъв факултет, и още по-малко за науки….
      Би ли посочил интернет адреса на блога си.
      Поздрави,
      Марио
      P.S. БАН е в същото мизерно състояние. Остава ми личното задоволство, че успях да се докосна до “кухнята” на истинската наука и учени, и то в най-фундаментална и върхова област-bioNMR spectroscopy/structural biology.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *