МЕМОРАНДУМ от Работната среща в Народното Събрание на 21 декември 2013

front

Ние, участниците в „РАБОТНА СРЕЩА – НАЦИОНАЛЕН СЪВЕТ НА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА,  съвместна инициатива на вицепрезидента Маргарита Попова и председателя  на Народното събрание Михаил Миков с участието на представители на българската общност зад граница“, и  с участието на МВнР и ДАБЧ, стъпвайки на Меморандума от срещата на 7 и 8.11.2012 година в Брюксел, се обединихме около следните принципи и подходи за представителност на българите и българските общности зад граница:

•    Финализиране на работата по „Национална стратегия за българите в чужбина“ (концепция);
•    При необходимост изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България (обн. ДВ бр. 30 от 11.04.2000 г.), съобразено с членството ни в ЕС;
•    Създаване на изборен представителен Национален съвет на българите, живеещи извън Република България;

•    Изборност и независимост на Националния съвет с представителност на териториален и числен принцип, в който минимум 4/5 избрани представители на българите зад граница; докато останалата част са представители на държавните органи: Народно събрание, администрацията на Президента и Министерски съвет. Оперативност и ефективност: двустепенна система  (разширен състав) и  изпълнителен съвет (оперативен състав).

Беше проведена дискусия и бяха направени следните предложения:

•    Националният съвет да участва във формирането и провеждането на държавните политики по отношение на българите, живеещи извън страната;
•    Националният съвет да представя и защитава интересите на българите извън Република България пред българските институции;
•    Националният съвет да работи за утвърждаването на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура зад граница;
•    Националният съвет да има за цел да приобщи българите зад граница към българския обществен живот и насърчи техния принос в националното развитие;
•    Националният съвет да подпомага и предлага дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за осъществяването на държавните политики по отношение на българите, живеещи извън Република България;
•    Националният съвет да подготвя и чрез съответния министър и депутати – негови членове, да внася в Министерския съвет и Народното събрание проекти за нормативни актове съобразно своите цели;
•    Изборите за Национален съвет да се провеждат съвместно с избори за национални институции. Изборът да може да се осъществява дистанционно или онлайн. Процедурата по гласуване трябва да бъде изчистена от излишен формализъм, но да гарантира честни избори и легитимен резултат.
•    Националният съвет да бъде позициониран към Администрацията на Президента, Народното събрание или да бъде под друга форма, която да гарантира неговата независимост.
•    Членовете на Националния съвет да не получават възнаграждение за работата си.
•    Дискутира се и необходимостта от обособяване на Избирателен район „Чужбина“ за избори на Народно събрание.
•    Отправя се призив за повече мобилизация и ангажираност от страна на българските общности в чужбина.

Настоящият Меморандум ще бъде предоставен за информация на българските общности извън България.  Стенограмата от събитието ще бъде също публикувана.

Звукозаписи от срещата на страницата на Еврочикаго тук

Временните обществени съвети на българите в чужбина застанаха твърдо зад идеята за изборно прердставителство на българите в чужбина, като първа стъпка към създаването на пълноценен избирателен район в чужбина.

Концептуален проект

 за изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България обн. ДВ бр. 30 от 11.04.2000 г. и създаване на изборен представителен

предложен от  Временните обществени съвети на българите в чужбина

Национален съвет на българите живеещи извън Република България

А. Цели и функции

Националният съвет е изборен представителен орган осъществяващ институционална връзка между българите, живеещи извън Република България и българската държава.

– Националният съвет представя и защитава интересите на българите извън Република България пред българските институции ;

– Националният съвет има за цел да приобщи българите зад граница към българския обществен живот и насърчи техния принос в националното развитие ;

– Националният съвет участва във формирането и провеждането на държавните политики по отношение на българите живеещи извън страната ;

– Националният съвет подготвя и чрез съответния министър и депутати – негови членове, внася в Министерския съвет и Народното събрание проекти за нормативни актове съобразно своите цели;

– Националният съвет подпомага и консултира дейността на министерствата, другите ведомства и органите на местното самоуправление и местната администрация за осъществяването на държавните политики по отношение на българите, живеещи извън Република България

Б. Структура и състав

1. Националният съвет се състои от 90 члена, 75 от които се избират от българските граждани постоянно живеещи извън страната и 15 се посочват от държавните институции.

2. Мандатът на Националния съвет е 4 (5) години

3. Изборите за Национален съвет се провеждат съвместно с изборите за Народно събрание / Президент на РБ и се организират от Централната избирателна комисия и Министерството на външните работи. Избирателни секции се откриват във всички градове, в които има открити избирателни секции за национални избори.

Гласуването може да се извърши и дистанционно, по пощата или по Интернет. (примерна процедура за гласуване по пощата е описана в приложение).

4. Изборите се провеждат в избирателни райони, включващи една или повече държави, по пропорционална система с кандидатски листи. Мандатите се разпределят между листите получили повече от 4% от валидните гласове по метода на най-големия остатък – метод на Хеър-Ниймайер (виж приложение).

Да избират и бъдат избирани в Националния съвет имат право българските граждани живеещи в съответния избирателен район.

5. Избирателни райони и мандати :

ЕС страни от Западна Европа и Швейцария : 30 мандата

ЕС страни от Източна и Югоизточна Европа : 6 мандата

Други европейски страни : 2 мандата

Турция : 15 мандата

Северна Америка : 18 мандата

Южна Америка, Австралия и Азия : 3 мандата

Африка : 1 мандат

Забележка : Броят на мандатите във всеки избирателен район e определен отчитайки постоянно живеещите български граждани в съответния район според наличните данни (данни MВнР, данни Евростат) и избирателната активност на последните избори за Народно събрание, като взима предвид и географски разпръснатите малобройни български общности.

6. Кандидатските листи се регистрират от Централната избирателна комисия най-късно 25 дни преди изборния ден. Всяка кандидатска листа съдържа равен брой кандидати за титуляри и заместници, живеещи в съответния избирателен район.

Когато не заместват отсъстващ титуляр, заместниците могат да участват във всички  заседания на Националния съвет със съвещателен глас.

За кандидатските листи в някои от избирателните райони се въвеждат и следните изисквания :

а. район ” ЕС страни от Западна Европа и Швейцария ”

Кандидатските листи трябва да включват кандидати от най-малко 5 различни държави от района, като 4 трябва да са измежду следните : Испания, Германия, Италия, Франция, Великобритания. Кандидатите от една държава не може да са повече от 25% от общия брой кандидати в листата.

б. район ” ЕС страни от Източна и Югоизточна Европа ”

Кандидатските листи трябва да включват кандидати от най-малко 3 различни държави от района. Кандидатите от дадена държава не може да са повече от 40% от общия брой кандидати в листата.

в. район ” Северна Америка”

Кандидатските листи трябва да включват кандидати от най-малко 4 различни американски щати и от Канада. Кандидатите от даден щат или от Канада не може да са повече от 30 % от общия брой кандидати в листата.

г. район ” Южна Америка, Австралия и Азия ” :  кандидатските листи трябва да включват кандидати от поне една държава извън Австралия.

7. Кандидатска листа се регистрира при подкрепа на най-малко 50 (100) избиратели живеещи в съответния избирателен район, извън кандидати включени в листата.

8. Представителите на държавните институции се излъчват както следва :

Народното събрание избира осем члена, от които петима народни представители и трима изтъкнати личности. (Забележка : след създаването на обособен избирателен район “Чужбина”, членове по право на Националния съвет ще бъдат избраните от MИР “Чужбина” народни представители)

Президентът посочва четирима члена.

Министерският съвет посочва трима члена. Член по право е Министърът на външните работи (или Министър отговарящ за българите в чужбина).

9. Националният съвет избира 10 представители на историческите български диаспори, които участват в работата му със съвещателен глас.

10. Работата на Националния съвет се подпомага от Обществен съвет, в който участват представители на гражданското общество, неправителствени организации с дейност ориентирана към българите в чужбина, изтъкнати личности . Съставът на Обществения съвет се определя от Националния съвет.

11. Членовете на Националния съвет не получават възнаграждение за работата си.

12. Националният съвет заседава най-малко два пъти в годината. На своето първо заседание, Националният съвет избира председател измежду членовете от избираемата квота.

13. Националният съвет избира измежду членовете си Изпълнителен съвет от 9 (13) души, 6 (8) от които са от избираемата квота в т.ч. и председателя и 3 (5) от назначаемата – Министъра на външните работи (или Министъра отговарящ за българите в чужбина), представител на Президента и 1 (3) от народните представители.

14. Изпълнителният съвет е постоянно действащ като използва при дейността си и дистанционни форми на работа чрез съвременните телекомуникационни технологии.

15. Националният съвет е юридическо лице. Дейността му се подпомага от администрацията на Министерския съвет / Народното събрание.

П Р И Л О Ж Е Н И Я

 Дистанционен вот по пощата

При дистанционен вот по пощата, гласоподавателят отпечатва кандидатската листа, за която желае да гласува, поставя я в бял плик без други знаци и го запечатва. Този изборен плик се поставя в плик за пощенска кореспонденция заедно с фотокопие от документ за самоличност и се изпраща до посолството на Р.България в съответната държава. В плика за кореспонденция задължително се посочва настоящия адрес на гласоподавателя в съответната държава, с който той ще бъде вписан в избирателния списък на дистанционно гласувалите. Пликовете с дистанционен вот трябва да пристигнат най-късно два дни преди изборите. Гласувалите дистанционно не могат да гласуват в деня на изборите.

Разпределяне на мандатите съгласно метода на Хеър-Ниймайер

Методът на най-големия остатък (Хеър-Ниймайер) е серия от математически операции, които могат да се илюстрират със следния пример .

Общ брой гласували  784.  Състезават се 3 кандидатски листи.

Разпределят се 9 мандата.

Разпределение на гласовете :

листа A

листа Б

листа В

общо

248

164

372

784

 

Тежест за един мандат   Т = 784 / 9 = 87,11

Разпределение на мандатите :

 

листа A

листа Б

листа В

общо

2,85

1,88

4,27

9

2

1

4

цяла част = 7

0,85

0,88

0,27

остатък = 2

1

1

0

допълнителни мандати

3

2

4

краен резултат = 9

 

Гласовете подадени за всяка партия се делят на числото Т (87,11).

На първа стъпка, всяка листа получава толкова мандати, колкото е цялата част на полученото дробно число.

На втора стъпка се разпределят оставащите за разпределяне допълнителни мандати, в случая 2, като първо мандат се дава на листата с най-голям остатък, в случая листа Б (0,88), след което на листата със следващия по големина остатък (0,85 листа А) и т.н.


Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *